Трети март - денят на Българското възкресение
ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК, БЪЛГАРИ!!!
ОБИЧАЙТЕ РОДИНАТА СИ, КЪДЕТО И ДА СТЕ! ТЯ Е ПРОПИТА С КРЪВТА НА НАШИТЕ ДЕДИ. ПОМНЕТЕ НЕЙНОТО ГЕРОИЧНО МИНАЛО,
ЗА ДА ИМАМЕ СВЕТЛО БЪДЕЩЕ!!!
ВЕЧНА СЛАВА НА ХИЛЯДИТЕ БЪЛГАРСКИ ОПЪЛЧЕНЦИ, РУСКИ, УКРАИНСКИ, БЕЛОРУСКИ, РУМЪНСКИ И ФИНСКИ ВОИНИ, ДАЛИ СВОЯ ПРИНОС, А НЯКОИ И ЖИВОТА СИ, ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ ОТ ТУРСКО РОБСТВО!!!
НАРОД, КОЙТО НЕ ПОМНИ И НЕ ПОЧИТА СВОЯТА ИСТОРИЯ, НЕ МОЖЕ ДА ОЧАКВА ДА ПОЛУЧИ УВАЖЕНИЕ ОТ ДРУГИТЕ НАРОДИ ПО СВЕТА.
Трети март – нашият национален празник, е денят на българското възкресение и свобода. „Понеже е състояние на духа, свободата не може да се подари“. За нея се воюва – със слово и с оръжие .Свободата е право и отговорност. Свободата е религия на силните, на гордите и достойни хора, които не приемат регламентите на робството .„Историята на свободните хора никога не се е пишела от случайността, а от избора – от техния избор “(Айзенхауер). А нашият народ, потомък на Аспаруховите прабългари, е горд и достоен народ. Той избра свободата и я заплати с цената на свидни жертви. Шипка, Шейново, Плевен - места светини на българската чест и воля за свобода, паметници на чутовния подвиг, сътворен от руската армия и българското опълчение в страшните боеве на 1877 – 1878 година за всяка педя земя. Защото:
„България цяла сега нази гледа, тоя връх висок е: тя ще ни съзре, ако би бегали, да мрем по-добре ! “
Тези имена съм ги исписал от ревизките сказки, съставени по переписа на бесарабската колония ШОП-ТАРАКЛИЯ през 1818 година. На мой поглед личните имена носят в себе си много ценни сведения: те явно се отличават от имената със тюркски происход и от "славянски" също, ако се има предвид имената на белорусите,чехите, поляците и т.н. Може и да има отделни съвпадения, но изцяло обнаружаваме едни необикновенно характерни имена, които определят собственно БЪЛГАРИТЕ,независимо от многобройните теории за происхода ни.
Има идеен проект за Център за социална рехабилитация в Калчево
Кметът на община „Тунджа” Георги Георгиев и заместник-кметът на общината Станчо Ставрев посетиха днес дневния център в с. Калчево, изграден по проекта на община „Дневен център за пълнолетни лица „18 +” - алтернатива за преодоляване на социалната изолация в малките населени места”. Това съобщиха от пресцентъра на общината. По време на срещата с екипа на Центъра и неговите ползватели беше обсъден напредъкът по реализацията на проекта и ефектът от предоставения пакет от социални, медицински, образователни и други услуги за хората от с. Калчево. Кметът на общината подчерта, че основната мисия на изградения център е хората в неравностойно положение да са близо до своите домове и родственици, а не непременно да са обект на институционален тип грижа. Той добави, че предстои да бъде изградена специална рампа за хората с увреждания, както и да бъдат поставени парапети на стълбите за по-лесното им придвижване. читать дальше>>>Калчево Болгария - ссылка на статью
Сега, когато в България е толкова голям интересът към бесарабскитебългари, трябва и ние да се обърнем към времето на нашите прадеди ида проучим историята на родните ни селища.
Село Кàлчево (Болградско) се намира в региона на компактноторазселване на българите — в южната част на Бесарабия, т. нар. Буджак,на 25 км от районния център Болград. Селото е българско, говори сесевероизточен български диалект; общо са 1087 домакинства с 3760жители.
Ще се опитаме да проследим историята на възникване на селоКалчево (в «Българското Водворение» то е регистрирано като колония под управление на Попечителния Комитет на българските колонии вРусия).
Сведенията за Калчево са твърде противоречиви или пък простолипсват в някои от източниците. Причините за това са няколко:
ПРЕДАТЕЛЬСТВО РОССИИ КАК ПРИЧИНА ПОЯВЛЕНИЯ ПРОБЛЕМЫ БЕССАРАБИИ (I)
февраль 13 2007 - 01:41 (Центр Мониторинга и Стратегического Анализа)
ИЗ ИСТОРИИ ПРОБЛЕМЫ
В одной из предыдущих статей (см. «Предательство христиан как государственная политика России»), первые эпизоды которой были опубликованы на сайте www.mdn.md, мы вскользь упомянули о так называемом завещании Петра I, в котором намечена стратегия русского императора в Европе на столетия вперед. Однако проблема борьбы царизма за гегемонию на древнем континенте гораздо более древняя. Еще в XVI веке, когда Россия, под уверенной рукой Иоанна Грозного, превращается в империю, в монастырской среде распространяется так называемая «Легенда о Белой Митре». В этой легенде эзоповским языком делается попытка обосновать с точки зрения религии претензии на верховенство русских царей в тогдашнем христианском мире.
ПРЕДАТЕЛЬСТВО РОССИИ КАК ПРИЧИНА ПОЯВЛЕНИЯ ПРОБЛЕМЫ БЕССАРАБИИ (II) март 2 2007 - 02:01 (Центр Мониторинга и Стратегического Анализа)
РУССКО-ТУРЕЦКАЯ ВОЙНА 1806-1812 ГГ.
Как мы уже говорили, став императором Франции, Наполеон радикально изменил политику Парижа по отношению к Османской Империи. Из Франции в сторону Стамбула направляется непрерывный поток финансовой помощи, боеприпасов и военных инструкторов. Соблазн был слишком велик, и Великолепная Порта не устояла перед ним – в 1806 году она объявила России войну.
Причиной начала военных действий было формальное нарушение Турцией требований Кучук-Кайдарджийского договора о мире, предусматривающих, что султан не может преждевременно сместить господарей Румынских Княжеств без согласия Санкт-Петербурга. В 1806 году султан отстраняет господарей К. Ипсиланти и А. Морузи, поскольку их считали влиятельными агентами России, и на их место сажает французских партизан Скарлата Калимаки (Scarlat Callimachi) и Александра Суцу. Для восстановления статус-кво Александр I приказывает генералу Михелсону без промедления перейти Днестр. Военная интервенция России послужила для Османской Порты casus-belli (причиной объявления войны).
Бессарабия – так называется регион, который расположен между реками Прут, Днестр, Дунай, и Черным морем. Северная граница Бессарабии – это линия между городами Калараш и Леово. Таким образом, северная часть Бессарабии находится в Республике Молдова, южная – в Украине. С географической точки зрения Бессарабия – это степная зона, иначе называемая Буджакской степью, или Буджаком. Бессарабский край имеет богатую и интересную историю. Он отличается тем, что здесь издавна проживали различные этносы. В настоящее время в Буджаке компактно живут молдаване и украинцы, болгары и гагаузы, русские старообрядцы(липоване), цыгане, албанцы. В городах Бессарабии дисперсно живут и преставители других национальностей. Каждый из бессарабских этносов имеет свою уникальную историю и культуру, обычаи и традиции и стремится ее сохранить и развивать. В то же время в Бессарабии сложились традициии межэтнического мира и толерантности, взаимного уважения к каждому этносу, взаимопроникновения и взаимообогащения культур. Бессарабия интересна не только своей историей и культурой, но и прекрасной природой, уникальной флорой и фауной.
Аналитична бележка за бележити бесарабски българи.
Бесарабски българи в българско книжовно дружество и българска академия на науките.
На тези страници ще разгледаме участието на бесарабски българи свързани с двете академични институции (Българско книжовно дружество и Българска академия на науките). Разглеждането ще става по азбучен ред на личните имена.