14 февруари – мчк Трифон (Трифоновден), Трифон Зарезан
На 14 февруари всички българи празнуват деня на Свети Трифон. Той е роден в малоазийската област Фригия в Римската империя през 225 г. в семейството на вярващи християни. Едва 17-годишен юноша Трифон излекувал душевноболната дъщеря на римския император Гордиан, след когото престола е зает от Траян. За християните настъпват много тежки дни. Трифон е убеждаван многократно да се отрече от християнството и да принесе жертва на боговете им, но той отказва, като се позовава на Бога. За тази му дързост и неотстъпчивост съдът нарежда да го измъчват до тогава, докато се отрече от своя Бог. Заради неприклонността му отсичат главата, с което Трифон се нарежда в пантеона на светите мъченици. Това става по времето на император Декий Траян (249-251). Свети Трифон се тачи като чудотворец-лечител, покровител на лозята и затова на този ден в храмовете се освещава вода, с която се поръсват лозовите насаждения, и се поставя началото на лозарския сезон. На неговия празник става ритуалното първо зарязване на лозята.
Трифон Зарезан на 14 февруари е окъпан във вино в най-буквален смисъл – поливат с вино лозята, къпят царя на лозето, черпят се на празничната трапеза – колкото повече вино се излее, толкова повече вино и грозде ще донесе тази стопанска година – според народното вярване. Началото на лозарския сезон се поставя точно на Трифонов ден – той се смята за покровител на лозята. По иконите го рисуват с лозарски нож в ръка, а народното му прозвище е Трифон Зарезан, заради обредното зарязване на лозята точно на неговия празник. Рано сутринта веднага след обредната църковна служба всеки стопанин се запътва към своето лозе. В някои села сред лозята излизат само мъжете на селото. Но обредите за празника са едни и същи навсякъде. Най-напред стопанинът се прекръства с лице към изгрева, към слънцето, което ще даде зрелост на гроздето. После изрича благослов за лозето и своя труд в него и че може да започне резитбата само символично в този празничен ден. Всеки стопанин изрязва по три пръчки от три корена в центъра или от три края на своето лозе.
Като завършек на този обичай стопанинът полива с вино току-що зарязаните корени. В някои села обичаят е да се смесва вино със сажди от домашното огнище и с орехи, запазени от бъдни вечер. Към тази магическа смес лозарят добавя благословията: «Колкото сажди в комина, колкото орехи по дървета, толкова грозде». Отрязаните лозови пръчки се свиват на венци и с тях окичват мъжете калпаците си, опасват раменете и гърдите си и ги отнасят у дома. Лозовите пръчки са първата растителност, която ще внесе нова живност след зимното мъртвило. Зарязването на лозята е първата земеделска работа в новия стопански сезон. След това ритуално начало идва ред на празничната трапеза край лозята, но преди да започне пиршеството, лозарите извършват още един много важен ритуал – избират своя нов цар, той ще се ползва с изключителна почит от всички лозари чак до следващия Трифонов ден. Неговата дума ще има най-голяма тежест, когато става дума за гроздето и виното. Неговата работа ще бъде мярка за останалите. За цар се избира вещ лозар и да е имотен, и да е късметлия. Всички вярват, че царят ще носи късмет и на останалите. Коронясват с лозов венец и всеки отива да го честити. Той черпи всички със своето вино и го благославя: «Хайде да бъде честито и берекетлия!», «На всяка лоза по шейна грозде, от всеки корен – по буре вино» - пожелава царят. Ако през неговото царуване реколтата стане добра, догодина ще изберат отново него. След общата празнична трапеза край лозята мъжете ще отнесат царя на лозята до селото на рамене или от двуколка, теглена от самите тях.
Стигайки в селото, празничната процесия с музика спира пред първата къща. Стопанинът посреща царя на лозята и останалите лозари с пълен котел вино, поднася му го да отпие и черпи другите мъже. Останалото в котела вино полива царя и благославя: «Хайде, нека е берекет, да прелива през праговете». С отговор «амин» лозарският цар скрепява изречената надежда. И така пред всяка къща. Като стигне до своя дом, царят вече напълно да е замаян, а от новите му празнични дрехи да стича вино.
Всеки домакин ще се погриже да има изпечен овен като жертвоприношение на лозята и неговия покровител Трифон Зарезан.
Тоя празник идва от лозята.
Те са още в в сън дълбок.
Но през хладина в далечината
бавно стапя се тоз зимен срок.
Пък лозята с болка я подрязват.
и горещи капят пак сълзи.
и от тоя зимен хлад пак трябват
тя, лозята, да се размрази.
Капят сълзи, капят от лозата
И се впиват в сухата земя.
А се ширва звучно в необята
песен от делечни времена.
Нар. песен
Поличби и мъдрости за Трифон Зарезан:
• Ако на Трифон има много звезди – пролетта ще е късна.
• Стар приятел и старо вино не се забравят.
• Достатъчно е да видиш лозето, за да разбереш какъв е стопанинът му.
• Ако лете не копаеш, зиме няма да пиеш.
• Чуждо лозе ражда по едро грозде.
Зарезан
Свети в меката зима
февруарският дрян;
и лозницата има
празник свой – Зарезан.
Над лозарите скрежът
от огньове сълзи.
Идват те да подрежат
и асми, и лози.
Режат, вдигат – «наздраве»!
пълни бъклици те:
по лозниците прави
грозд до грозд да расте.
От надежда опити,
режат пръчки и здрач.
В смях заплакват лозите
и се смеят през плач.
Слушат: ножица щъка,
шушне в огън скреж
и трептят не от мъка,
а от майчин копнеж…
Свети в меката зима
февруарският дрян:
и лозницата има
празник свой – Зарезан.
(Николай Зидаров)
