МАРТ Названието «Март» идва от латинското «Мартиус» т.е. Марсов, посветен на Марс - бога на войната, син на Юпитер и Юнона. Старите българи са го наричали «брезен» - «брезите лист и мъзга пущат». В тъмни зори, преди да настъпи месеца, стават само девойките, за да не им завее Баба Марта очите, та цяло лято да им се спи като работят. Младите трябва да срещнат първи своенравната старица, за да бъде цял месец весела и засмяна, а времето топло и хубаво. През март не се подстригват хората, за да не им се «подстриже» ума и да оглупеят.
1 март - Баба Марта.
Мила Бабо Марто Мила Бабо Марто, тая заран рано Ти ли ни изпрати слънцето припряно? Ти ли му заръча да се стяга бърже? Де дървета види, люлки да навърже? В люлките си златни да ни залюлее… Ти ли му заръча цял ден да ни грее? Зная те аз тебе колко си чевръста. Бързо ни направи мартенички пъстри. С бяло и червено ти ни ги нашари, Да сме все червени, да сме яки, здрави. (Калина Малина) Мартенички Слънцето вече грее, Косърчето вече пее, А над нашите главички Прелетяха лястовички.
Тичайте, дечица, бърже, Мартенички да ви вържа да сте бели и червени, като слънцето засмени. (Ран Босилек)
Мартеницата е мощен талисман
Някога най-възрастната жена в семейството на първи март кичела с бели и червени конци децата и плодните дръвчета. Киченето с мартеници е старобългарска традиция. Някои етнолози предполагат, че вероятно са наследени от траките, защото не са познати на другите славяни. Други пък твърдят, че те са донесени от прабългарите. Народът вярвал, че мощният талисман носи здраве и предпазва от уроки. Мартеницата се свързва най-вече с възраждането на природата. Според поверието през първите дни на март, започва мощна битка между силите на злото (зимата) и на доброто (пролетта). За да се предпазят от тези стихии, българите се кичат с мартеници. Бабата, която правела талисман, го наричала за здраве, късмет и защита от злото. По този начин тя го кодирала да предава само положителни енергии. Традиционно мартеницата се прави от бял и червен вълнен конец. В българската ритуална магия белият цвят се свързва с женското начало, а червеният – с мъжкото. Според познавачите само традиционните мартеници наистина носят здраве и късмет. Навиването им в едно цяло символизира зараждането на нов живот. Не трябва да се забравя и да се избере един ден от първи до двадесет и втори март. В зависимост от начина, по който се развие, ще се отгатне каква ще е годината за вас. Когато се види щъркел или цъфнало дръвче, поставете мартеницата под камък. Ако след месец около нея са се събрали мравки, годината ще е плодородна, ще се въдят много овце през годината. Ако има божи кравички – крави. Свалената мартеница може да се окачи на плодно дърво. Според поверието, ако закачите мартеницата и на дръвче, то ще цъфне по-бързо. С тази група обредни действия се цели осигуряването на хубаво време. Преди изгрев слънце жените изнасят на двора нещо червено – дреха, престилка, пояс или прежда – и го оставят там девет дни. Вярва се, че червеното ще развесели Баба Марта, т.е. времето ще бъде хубаво. Бабите не излизат рано, за да не срещнат Баба Марта и да не я разсърдят, и обратно – ако я срещнат момичета, времето ще е топло и хубаво. Жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки. За предпазване от гръм не се буха с бухалка, не се тъче, не се вари нищо. Жените избягват да шият, плетат, предат, такат, да работят в градината. Специално за град се тачат мартенските съботи. Тогава жените не вършат домакинска работа, а мъжете не орат. На огъня не се слага «черен» (опушен) съд, за да не става главня по храните. На Първи март сутринта жените изтръскват всички дрехи, постелки и завивки, премитат и събраната смет запалват в двора, за да изпъдят бълхите и всички лошотии. Паленето и прескачането на огъня на Първи март се свързва и с гоненето на змии и гущери. 1 март – Сирни Заговезни
Седем седмици преди Възкресение православните християни отбелязват Сирни Заговезни или както е отбелязан в християнския календар – Неделя Сиропустна. Той е подвижен празник, включен във Великденския цикъл и е винаги в неделя. С него тържествено завършва седмицата на опрощението и от следващия ден започват Велики пости. Заговява се със сирене, мляко и яйца. Според християнската традиция на Сирни Заговезни, както и през седмицата преди него, е прието хората да престъпят към взаимно опрощение. По желанието, което се отправя, е сладки заговезни и леки пости. За празника са характерни три основни момента: обредната трапеза, празничните огньове и кукерските игри. Вечерта на Сирница в неделя се слага празнична обредна трапеза. За нея задължително се приготвя баница със сирене, варени яйца, бяла халва с орехи или ядки, риба. Вечерята е в кръга на няколко близкородствени семейства. Особено оживление създава обичаят «хамкане» - на края на конец (кълчищен или мартеница), окачен за гредата на тавана или на полилея, се върти парче от халвата (или цяло яйце), залюляват конеца в кръг и всички около трапезата – особена радост това доставя за децата – се мъчат да уловят окаченото с уста. Конецът винаги се пали веднага след «хамкането», както се нарича последователно на всеки от присъстващите и според това как гори, се гадае за здраве и дълъг живот, по същия начин се гадае и за бъдещата реколта, приплода на добитъка и за женитба. В някои райони с водата, в която са сварени яйцата за празничната вечеря, си мият лицата на следващия ден – чист понеделник – за предпазване от бълхи и мухи. На Сирни Заговезни и през предходната седмица се взема прошка – по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове. По-младите, държейки в ръка портокал или лимон, целуват ръка на възрастните по три пъти, като им се отговаря: «Просто да ти е». Те носят подаръци, най-често баница и вино. Паленето на огън на Сирница е важен и характерен обичай. Прави се в деня на Заговезни преди вечерята. Главните участници са момчета от осем до четиринадесет години и ергени. Огньовете се палят край селото, защото има вярване, че докъдето стига светлината им, до там през лятото няма да падне градушка. А презкачането през огъня предпазва от бълхи. Хора се играят за последен път на Сирни Заговезни, защото както и сватбите те са забранени по време на строгите великденски пости. Поличби за първи март * На първи март, рано сутринта, преди изгрев слънце, стопанката измита боклука от къщи, като говори: «Навън бълхи, да влезе марта!» и хвърля боклука си до комшиина. * На 1 март на покрива на къща или на дърво хвърлят в някои места червен опас, в други – парче червен опас, в трети – обикновени червени конци. * В първия сеитбен ден не бива нищо да се дава, за да не обеднееш и да се разклажда огън, за да не изгори после реколтата. * Когато отиваш на полето за пръв път да сееш, опечи питка, отъркаляй я по нивата, разчупи и я изяж, тогава почвай да работиш – ще се роди добра реколта. * Пролетта, когато за пръв път излизаш да сееш, опечи питка, отъркаляй я по нивата и я изяш, само тогава започвай да работиш – ще има богата реколта. * В първия ден на сеитба, когато изнасяш семената в полето, на никого нищо не давай – ще обеднееш. * През март ще вали – жито ще се роди
Първата седмица след Сирни Заговезни е Тодоровската неделя. Всеки от дните й е свързан с определени ритуални действия. На Чист понеделник жените измиват всички блажни съдове с гореща вода. Перат и чистят вкъщи. Приготвят ядене за цялата седмица поради забраната да се готви в останалите дни. Вторникът, наричан лош, черен, глух, се счита за най-лошия от всички вторници през годината. Тачи се за предпазване от суша, глухота и устрел. Лудата сряда се празнува за предпазване от лудост. В източните райони се нарича още тримирна сряда, тъй като в този ден завършва строгият тридневен пост. Той се запазва главно от моми, годеници и възрастни жени, които не ядят и не пият през него. В сряда отиват на църква и след като се комкат, още тук раздават постни храни или канят вкъщи на постна трапеза. На Въртоглавия четвъртък се спазват строго някои забрани. Жените не навиват прежда, не мотаят мотовилка, не въртят чекрък и пр. Раздават прекаден хляб, част от който слагат в храната на овцете. От хляба запазват малко и с него лекуват през годината шемет /виене на свят/. Забраните се спазват против «въртоглавие» при хората и домашните животни.
Тодоровден
Празнува се винаги събота след Сирни Заговезни и с него завършва Тодоровската неделя. Почитането на християнския светия у нас е засвидетелствано още през ранното средновековие. В иконографията Св. Тодор се представя като ездач на бял кон и змееборец. Св. Тодор е бил войник в Мала Азия. Като ревностен християнин той се борил срещу идолопоклоничеството. Отказал да принесе жертва на идолите и дори подпалил един храм. Бил предаден и изправен на съд пред градоначалник държал се достойно и не се отрекъл от вярата си. Хвърлили го в тъмница, за да умре от глад, но нощем там го посещавали ангели, които го поддържали. Осъден бил на смърт чрез огън. Сам се изкачил на клада и издъхнал с молитва на уста. Тодоровден се празнува главно за здраве на конете, откъдето идва названието «Конски Великден». Рано сутринта, още преди изгрев жените приготвят обредни хлябове с форма на конче или подкова и украсени с орехови ядки, скилидки чесън и сол. Всяка гледа да раздаде първа или поне да не е последна, защото се вярва, че който ще остане последен, неговите коне ще окраставеят. Значи при раздването жените бягат, подскачат, ритат се и цвилят като кобили. От обредните хлябове се слага помалко в храната на конете и за тяхно здраве се раздава. Най-интересният момент на празника е надбягването с коне – «кушия». Тя се прави преди обед. Мъже и ергени извеждат конете, добре назобени и накичени. Победителите в състезанието получават награди: конят – юзда, стопанинът му риза или кърпа. Победителят обикаля всички домове да честити Тодорица, а навсякъде мома или млада жена запоява коня с ненапита вода или вино. На Тодоровден много рано сутринта бързат да окъпят децата си, преди да се «разтропали» конете, за да не се разболяват. Преди надбягването жените си мият косите, като пускат във водата слама от яслите на конете, вързана с червен конец. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, понеже се вярва, че така косите ще растат дълги като конската опашка и няма да ги боли глава. Докато трае «кушията» жените не работят. Именници са Тодор, Теодор и производните от тях. Могат да празнуват и хорта с името Божидар, Божидара, преведено от гр. «Теодор - Божи дар».
3 март – Ден на Освобождението на България от османско робство
На 3 Март 1878 година в градчето Сан-Стефано бе подписан мирен договор между Русия и Турция, който сложи край на почти петвековно османско господство. На картата на Европа възкръсва името на свободна България. Затова 3 Март е национален празник на целия български народ и на българската свобода!
Трети март Когато казваш Шипка – прав стани, защото Шипка е за теб светиня, тя озарява миналите дни и утрото на твоята родина. Стани пред подвига неизмерим на хилядите храбри руски братя, дошли от Киев, от Ростов, от Крим, за да загинат тук за свободата.
Пред подвига на своите деди стани и се гордей, че са можали топовете да срещат със гърди и в оня бой велик са издържали.
А стъпиш ли на Шипка – връх свещен, сложи цветя, коленичи смирено, че ти без този съдбоносен ден, не щеше да си българче родено! (Марта Дикова) През 1990 г. Великото Народно Събрание на Република България, свикано след демократичните промени в страната, взе решение на 3 март Република България да отбелязва своя национален празник. На тази дата преди 131 години (през 1878 г. ) в градчето Сан-Стефано, беше подписан договорът, който сложи край на руско-турската война от 1877-1878 г. Тази война, с право наречена освободителна, завърши победоносно не само за Русия, но и за българския народ, тя се превърна в едно от най-великите събития в неговото историческо битие и с право се смята за едно от най-крупните събития в световната история на 19 в. Както е известно България първа беше завладяна от Турция и последна се освободи от петвековно османско иго. Следва да се подчертае, че нашият народ никога не е чакал пасивно своята свобода. Той неведнъж е въставал, водил е тежки битки и е давал неизброими жертви. Такива събития като Санстефанския мирен договор, която възкресява свободна България, са историческо чудо. Априлското въстание от 1876г. възвестява на света непреклонната воля на нашия народ да се бори за своята свобода. В политическите и обществените кръгове на европейските държави се създава настроение в полза на българското освободително движение. Русия исползва симпатиите към българския народ и решително се намесва в неговата съдба. През април 1877г. Всерусийският император Александър ІІ обявява война на Турция с цел да се стигне до Егейското море през българските земи. Българите посрешнали вестта за обявянето на войната с всеобща радост и с огромни надежди за избавление от робството. Хиляди прокудени емигранти, оцелели участници в четите и във въстанието, се записвали в редовете на българското опълчение. В края на месец юни 1877г. руските войски преминали река Дунав при Свищов. При Стара и Нова Загора се разгорели люти боеве. В тях получили бойното си кръщение и българските опълченци. При Плевен и Шипка се водят тежки боеве. Отбраната на Шипченския проход имала много важно значение за изхода на войната. В края на 1877г. турската съпротива е сломена. Руската армия преминава в настъпление, през февруари 1878г. превзема Одрин и се насочва към турската столица.
8 март – Международен женски ден
8 Март - празник на пролетта и на внимание към жената. Историята на този празник е свързана с Клара Цетник, която създаде революционен отред, състоящ само от жени. И макар че неговото създание не е работа на един ден, решено бе да се избере ден, който да се счита за Рожден Ден «на женския пролетариат». През 1910 г. в Копенхаген на II-та Международна конференция на жените-социалистки, по предложение на Клара Цеткин, за утвърждаване «деня на победата за правата на жените», беше приета резолюция за ежегодно провеждане на женски ден, «който преди всичко ще служи за агитация, да се предостави на жените избирателно право». Това прозвуча като призив към всички жени по света да се вдигнат на борба за равноправие. Откликвайки се на този призив, жените от много страни се включват в борба против нищета, за право на труд, уважение към себе си, за мир. Датата за Международен женски ден, по предложение на Клара Цетник, социал-демократичната партия на Елена Гринберг бе утвърдена на 19 март. И първият Международен женски ден се празнува в 1911 г. в Германия, Австрия, Дания и Швейцария именно на 19 март. В 1912 г. той мина в същите страни, но на 12 май. В 1913 г. поради организационните трудности, се получи политическо разногласие: в Германия отбелязоха на 12 март, в Австрия, Чехия, Унгария, Швейцария, Холандия – 9 март, във Франция и Русия – 2 март. И само в 1914г. за пръв път повсеместно Международен женски ден се проведе на 8 март, тъй като той съвпадна с почивния ден – неделя. Така, на тази дата - 8 март, празникът се запазил и до ден днешен.
Майка Откога ни е родила, без умора, всеки час, денем-нощем майка мила треперяла е въз нас.
Тя с млеко ни е кърмила, пяла ни е да заспим, първа тя ни е учила сладки думи да мълвим.
Колко нощи не е спала, кога болни сме били! колко често е плакала бог към нази да смили!
С какви скърби тя посреща всяка наша тегоба! Каква радост тя усеща, щом за нази чуй хвалба!
Толкоз мъки е теглила и награди тя не ще; едно иска майка мила: да я любим от сърце. (Константин Величков)
| 
