---

3.136.26.20

Април. На латински «Априлис» идва  от «аперире»   -  отварям, в смисъл, че април отваря вратите на пролетта. Затова в народната лексика месеца наричат още «цветен».

     Благовещение пада се винаги по време на Велики пости.

     На този ден Бог изпратил Архангел Гавраил в Назарет при Дева Мария, която била омъжена за Йосиф дърводелеца. Ангелът и казал: «Радвай се, благодатна! Господ е с тебе. Благословена си ти между жените». Тя много се смутила от тези думи,  но той я успокоил и й обяснил, че ще зачене, ще роди син с име Исус, който ще бъде велик син на Бога. А Бог  ще му даде престола на Давид и Исус ще царува вечно и царството му не ще има край. Казал й още, че Светият Дух ще слезе върху нея и ще я осени силата на Всевишния. Затова и светото дете, което ще се роди, ще се нарече Син Божи.

     В календара на християнската църква празникът е утвърден през 7 век. В този ден на обновление за цялата природа, в чест на Дева Мария – символ на чистота, любов и грижа, се празнува ден на майката и жената.

     Благовещение се счита за голям празник, «половин Великден», на който «дори и птичката гнездо не вие». Вярва се, че тогава идват прелетните птици. Затова на този ден всеки гледа да излезе от дома си сит и с пара в джоба, та ако го закука кукувица, да бъде през цялата година сит и с пари. Има поверие, че на празника идват самодивите и започват игрите си.

     На Благовещение пробиват ушите на малките момиченца, бележат агнетата и яретата, защото се вярва, че няма да ги боли. Садят овошки и зеленчуци, за да са сладки плодовете им. Срещу Благовец иманярите излизат да  търсят заровени пари. Пчеларите  отварят кошерите и пускат пчелите, за да събират сладък мед. Вярва се, че на празника и най-силната отрова губи силата си. 

Дори главата на убита змия се смята за  лековита.

     Счита се още, че «за здраве поне с кокал от риба трябва да си почекаш зъбите». Традицията да се яде риба на този ден се спазва от далечни времена. Това е позволено само на Благовещение и Цветница. На църква се отива с нова дреха, която става благословена и се носи по време на Великденските празници. 

    Имен ден имат: Благо, Благой, Благовест, Благомир, Благородна и др.

  

 Кукувица

Кукувица Кука

на зелена бука:

горо ле зелена,

Водо ле студена.

кога слънце грее,

всичко ти се смее,

есен ли заве,

твоят лист жълтее.

- Лете ми е харно,

зиме пък кахърно:

сърцето ми плаче

като на сираче.

           (Васил Попович)

   11 април – Лазаровден    (Лазарници, Лазаря) – се празнува в събота, т.е. осем дни преди Великден. С него започва отбелязването на най-големия християнски празник. На този ден момите «ходят лазарки».  Те играят хоро, което се води от «бояница» (най-баш момата в селото, уважавана и почитана от млади и стари), пеят песни. Така обикалят селото, а стопанките благодарят, както им дават брашно, яйца, колаци. 

   Най-хубавата библейска приказка е възкресението на Лазар, последното чудо, с което Христос демонстрира бъдещето си Възкресение. Лазар бил приятел на Исус и живеел в едно село близо до Ерусалим с двете си сестри – Мария и Марта. Исус често обичал да отсяда у тях. Веднъж той бил далеч от Ерусалим, при него дошъл човек и му казал, че Лазар е много болен. Исус казал: «Лазар е тежко болен, но няма да умре». Заедно с учениците си тръгнал на път и когато те, разтревожени, се питали жив ли е още, той им отвърнал: «Лазар спи, но аз отивам да го събудя». Исус отивал да извърши чудо, да възкреси приятеля си, когото много обичал. 

    Когато стигнали до селото, те видели много опечалени хора, които отивали при Мария и Марта да оплачат Лазар, умрял преди четири дни. Марта като разбрала, че Исус е тук,  изтичала при него и му казала: «ако ти беше тук, брат ни нямаше да умре». Дошла Мария и още много хора, които не сдържали сълзите си. Исус поискал да го заведат при гроба на умрелия и като стигнали, заплакал от мъка. 

Лазар почивал в една пещера и Исус поискал от хората да махнат камъка от входа й. Исус се помолил на небесния си отец и казал: «Лазаре, стани!». Станало чудо – Лазар излязъл от гроба. Тези, които не вярвали на думите, повярвали на делата му. Името Лазар идва от Елеазар – Бог помага.

     Лазаровата събота е един от най-драматичните, поетични и символични пролетни народни обичаи. Още през постите младите моми и момичетата започват да се готвят за лазаруването, като се групират по възраст и по чети. 

     Облечени празнично, лазарките обикалят къщите в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща и пеят песен на всеки член от семейството. Играят несключено лазарско хоро. 

Стопаните ги даряват с яйца, които една от лазарките слага в кошничка. Големите лазарки ходят и в неделя по кръчми и дюкяни, на хорото и пеят на събраните там мъже. Накрая си разделят подареното и си устройват трапеза в дома на водачката. 

      Понеже има вярване, че на Връбница разпускат мъртвите, в събота се прави Лазарова задушница. Жените приготвят жито и раздават  осветеното от свещеник за бог да прости, прекадяват и преливат гробовете. 

     Песните на малките лазарки носят пожелания за плодородие и задомяване.

Лазаровден в Болград

Разцъфтялата пролет

със цветя се облича.

Нежно-бялата вишня –

пременено момиче.

Една бабичка стара

до вратата наднича –

дали лазарки няма

със китки окичени?!

Чака песни да пейнат

за червен-бял трендафил,

като слънце да грейнат…

Но градът е забравил.

Няма лазарски песни,

ни моми пременени.

Чака бабичка стара

със очи нажалени.

                        (Таня Танасова-Тодорова)

Лазарки

В бели дрехи, на главите с китчици,

Пак люлеят  лазарските плитчици;

Веднъж тропнат сред лудешки викове – 

Да са утрините перуникави;

Дважди тропнат – да гори в зениците

Младостта на вятъра и птиците;

Трижди тропнат – да цъфти игличина

По земята топла и обичана…

Грейте с лутурки и бузи алени;

Лазарки, от слънцето погалени;

Да са в тази пролет, багри смесила,

Татко – радостен, а мама – весела.

                                      (Николай Зидаров) 

Лазарска песен

Лазар лазарува,

Лазар весел ходи

И девойка води.

Всяка мома пее

И по-ясно дума

На трева и шума:

«Цветница е утре,

Път ни отворете

Между синьо цвете,

Китка да увием

И венци зелени

За моми, ергени.

И във всяка къща

Да цъфти градина,

Явор и калина,

Между тях Гергьовден

Да навърже люлки

За деца и булки.»    

                       (Йордан Стубел)             

Връбница се чества в неделята  след  Лазаровден.  Християните си спомнят в този ден за тържественото влизане на Христос в Ерусалим, където вярващите го приветствали с лаврови и маслинови клончета. У нас те са заместени с върбови клонки, затова празникът се нарича Връбница. Пъстрите пролетни цветя, с които е богат април, дават на този ден и чисто българското име Цветница.

Връбница

Набраха китки зелени

С росица росна росени,

Набраха млада върбица –

Венци да вият дечица.

Па всяка къща дариха

И пътя с шума покриха,

Да бъде чисто пред храма,

Прашинка утре да няма.

Нали на свята ослица

Христос ще мине, дечица,

На клонка жълта и бяла

Затуй е птичка запяла.

Затуй е роса росила

И всичко, всичко   измила,

Затуй са клони и листи

От рано ясни и чисти.

                                    (Йордан Стубел)

          В старите еврейски книги пишело, че евреите дълго време ще бъдат управлявани от неприятелите си – римляните, но после ще дойде последният израилтянски цар и ще влезе в Ерусалим, възседнал магаре, така както техните царе винаги влизали в този град. Исус знаел, че ще стане цар, но небесен, но за да повярват хората в това, решил да направи така както пишело в старите книги. От селото на Лазар той тръгнал към Ерусалим, където след няколко дни почвала Пасха. В едно близко село той казал да му доведат младото магаре, което досега никой не е яхал. Учениците му веднага разбрали какво ще направи той. Исус се качил на магарето в знак на съгласие, че иска да бъде цар, а учениците му постлали пътя, по който минавал, с палмови клонки като благодарност. Като символ на тази благодарност у нас служат върбовите клонки, затова и празникът се нарича Връбница.

            Връбница е голям църковен празник. Всички ходят на тържествената служба в църква, откъдето си вземат «четени» върбови клончета. В някои краища правят от тях венче, което слагат на иконата. 

То е свещено и ако някой се разболее, палят го и кадят болния. Урочасаното дете измиват с водата, в която е натопена върбата; слагат ги на кръста и главата, за да не ги болят. От тях забиват лятото там, където ровят къртици, червеи и др.

           Обичаят Кумичене се изпълнява в неделя - седмица преди Великден – Цветница, Връбница. Лазарувалите момичета отиват на реката и пускат венчета от върба. Чието венче излезе най-напред, тази мома става кумица, кръстница. В някои райони всяка мома приготвя обреден хляб  - кукла, със залък от който се кумичи.

          След кумиченето всички отиват в дома на избраната кумица, където се слага обща трапеза. Момите «говеят», т.е. не говорят на кумицата до Великден. 

           Привечер на Връбница се играе за последен път лазарско хоро. Това е първото сключено хоро след великденските пости. 

         Поминални обреди. Вярва се, че на Връбница «разпускат умрелите», тоест те излизат от гробовете си и очакват родствениците си да им донесат нещо. Затова в събота се прави Лазарска задушница, когато всички раздават за умрелите. Още в петък преди Лазаровден жените сваряват жито и приготвят обредни хлябове без мазнина. Правят и малки просфорки според броя на умрелите, но винаги нечетно число. Същата вечер жените с рангеловия кравай, житото и шише вино отиват на гробищата като носят и кадилница с въглени и тамян. След като свещеникът освети донесеното, всяка жена прекадява и прелива с вино гроба (или гробовете) на своите родственици и раздава от житото и хляба. Малките просфорки най-често се раздават в събота сутринта на самата задушница.

      На Връбница преди изгрев жените отиват на гробища с върбови клончета, плява (царевични стъбла) кадилница и вода. Първо прекадяват и преливат гробовете, след което запалват огън с плявата  (царевичните стъбла).

      Много хора празнуват на него своя имен ден. Това са всички жени, деца и мъже с име на цвете или дърво. Въпреки че са пости, на този тържествен празник, църквата позволява да се яде риба. 

      С празнуването на Лазаровден и Цветница миряните се подготвят за големите великденски празници. 

«Ой, Великденче – Слънчице, живота е пиленце - 

червено и шарено, от тебе изквачено!»

(нар. песен)

Великден

Зададе се Великден

През полята зелените.

Гледай радост невидена

По лицата засмените.

Майки месят краваите,

Моми стягат премяните.

Щом се мръкне, да знаете,

Ще забият камбаните.

И ще пеят сред нощите 

Песни чудни, нечувани.

Хайде, палете свещите,

Цели пости сънувани!

Да посрещнем Великдена

Със яйцата червените;

С радост чиста невидена –

Във сърцата засмените!

                                 (Драго Попов)

    Седмицата от Връбница до Великден се нарича Велика. Тя преминава във вълнуващо очакване и приготовления за най-големия християнски празник Възкресение Христово. 

    Апостолите заповядали Великден да се празнува от всички християни. През първите векове от Рождество Христово обаче празникът се е празнувал по различно време. Великден променя датата си от 4 април до 8 май, както е определено на I Вселенски събор /325 г./.  За да бъде наистина празник на светлината и обновлението, Великден е винаги след пролетното равноденствие, след първото пълнолуние и то в първия неделен ден, деня, в който е възкръснал Христос.

    Последните дни на Христос, неговата смърт и Възкресение християните започват да честват от понеделника след Цветница. Тази седмица се нарича Велика, страстна седмица, а всеки ден от нея е велик, понеже е наситен с драматизъм, свързан със страданията на Христос до възкресението му. Христовите мъки се преживяват и от миряните в църква, където през тази седмица службите са особено тържествени и официални. Празничната подготовка за Великден е свързана  с много обичаи и е строго определена по дни.

    Първите три – понеделник, вторник и сряда, са наречени за почистване на къщата, миене и къпане на децата, което се прави за здраве. През тези дни трябва да завърши подготовката на дома за посрещането на светлите празници. 

     На Велики четвъртък жените боядисват яйцата. Първото яйце се прави винаги червено – с него домакинята потърква децата по бузките и челото, за да са здрави и червени, а после го оставя при домашната икона.  Там то стои до Великия четвъртък на следващата година, когато по вътрешността му гадаят за бъдещето. Вярва се, че първото червено яйце може да лекува. Великият четвъртък се тачи за предпазване от градушка. Затова жените не работят, а мъжете не орат. Същите забрани се отнасят и до следващите шест четвъртъка /последният е Спасовден/, наричани също велики. На първия Велик четвъртък се меси нов, млад квас, в който се слагат лековити билки. От кваса запазват и с него през годината лекуват или го използват срещу магии. През Великата, страстната седмица Христос завършва земния си живот. Затова през тези дни в църквата се извършват особено тържествени богослужения, припомнящи Светото евангелие. На Велики четвъртък според Библията се извършва Тайната вечеря на Христос с 12-те апостоли, на която той предсказва смъртта си и предателството на Юда. След вечерята в Гетсиманската градина по време на молитва идват войници и след целувката  на Юда, с която Христос е предаден, го залавят. На Велики четвъртък свещенослужителите изнасят кръста от алтара, с което се символизира носенето му от Христос към Голгота. 

    Смята се, че на Велики четвъртък се отваря небето и пуснатите на свобода души на умрелите бързат да се върнат в своето културно пространство сред роднини и близки и да доизживеят онези приятни моменти от житейското битие, на които не са успели да се нарадват приживе. На белия свят те гостуват 50  дни до Спасовден (28 май). Възнесение Господне е последният Велики четвъртък.

       Сутринта на Велики петък Христос е разпънат на кръста. Погребан е в каменен саркофаг, в пещера, пред която властите поставят стража и огромен камък на входа й. Ето защо по време на богослужението в този ден от олтара се изнася плащеницата, с която е завито тялото Христово. След свалянето му от кръста и се извършва опелото му. В същия ден на вечерната служба с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. Богомилиците минават под отрупаната с дарове плащеница със здравец в ръка, който отнасят благословен в домовете си. Счита се, че който има грехове, не може да премине това препятствие. В този ден (а някъде в събота) стопанките замесват козунаците и приготвят великденските сладки.

     На Великата събота Богородица и Мария Магдалена отишли на гроба на Христос, но го намерили празен, а пред тях се явил Ангел, който им съобщил, че   Христос е възкръснал.

    Великден (Възкресение Христово) започва да се чества още на Велика събота, когато в 23 ч. започва Пасхалната полунощница.

Свещениците в светли одежди запалват свещи и всички богомолци, празнично облечени, ги следват в тържественото Литийно шествие. В полунощ свещеникът запява възкресения тропар «Христос възкръсна от мъртвите», с което обявява Възкресението. Християните се поздравяват с думите «Христос воскресе – воистина воскресе» и с огъня, взет от храма, по стар обичай се прибират по домовете си.

        На следващия ден – неделя е най-великото събитие в историята на християнската църква. В този ден преди обяд се отслужва тържествена вечеря, т.н. «Второ Възкресение», по време на която се чете на различни езици от Евангелието за явяването на възкръсналия Христос пред апостолите и заръката му да разнасят учението и вестта за Възкресението му сред различни народи. 

Великден се празнува три дни.

      Първият е винаги неделя (празнуването започва още в полунощ с обявяването от свещеника, че Христос е възкръснал), когато всички отиват на тържествената църковна служба. Свещта, която са държали там, донасят запалена вкъщи. Тук отговяват, като най-напред хапват по малко яйце и козунак (в миналото обреден хляб). С този ритуал се слага край на великденски пости. И вкъщи, и на улицата се разменят христови поздравления по каноните на православната църква. Всички се чукат с боядисаните яйца. Чието яйце излезе най-силно (борец), той ще бъде най-здрав през годината. 

   На празника младоженците ходят у кумовете, у родителите на булката, като носят боядисани яйца и великденски козунаци и също получават от домакините. 

   Според народните обичаи, момите, които са кумичили на Лазаровден, отиват в дома на комицата с червени яйца и кумичин кравай. Те й целуват ръка и от този момент спират да й говеят (мълчат). След общата трапеза кумицата ги извежда извън селото, където се  люлеят за предпазване от змейове, самодиви и женски болести. През трите дни се играе общоселско хоро.

    Вторият ден на Великден се нарича разтурни понеделник, свързан с обичая размятване на яйца за предпазване от градушка и за плодородие. Момите и момците от селото се събират на някоя поляна, застават на две групи една срещу друга и търкалят червени яйца помежду си.

    Обичай е през тези три дни на празника трапезата у дома да бъде заредена по всяко време, за да се покаже гостоприемство. Между деца и родители между кумци и кръстници се разменя великденски подарък – яйца и козунак. Така се засвидетелства почит и  любов. Поздравът от Великден до Възнесение остава «Христос воскресе – Воистина воскресе» и се спазва 40 дни. 

     Седмицата след Великден се нарича Томина /празна, светла /неделя. Свързана е с първите появления на възкръсналия Христос сред своите ученици и последователи. Когато мълвата за изчезналото тяло Господне се разпространила, само апостол Тома не повярвал и пожелал да пипне раните от гвоздеите на Исус, за да се убеди във възкресяването му. На осмия ден от възкресяването си Христос му се явил и го накарал сам да се убеди в истината. Оттогава остава изразът «Тома неверни», а този ден е наречен Томина неделя. Седмицата се нарича празна поради забраната да се работи каквото и да е. 

Томина неделя поставя завършека на великденския празничен цикъл. 

       В понеделник след Томина неделя е празникът Софинден, който се тачи за предотвратяване на суша. Жените не перат или ако перат, не доизсушават дрехите. Мъжете на копаят, не сеят, за «да не изсъхва храната». Тези забрани се свързват и със здравето на хора и на добитък. Не се ядат яйца за предпазване от цирей. Против пъпки и рани на Софинден всички си измиват лицето и ръцете с вода, в което е потопено червено яйце. Не се вари мляко, за «да не се вдига» млякото на говедата и да не стават рани. Не се впряга добитък, не се ходи на нива, за да не окуцее добитъкът.

     В Бесарабия Софинден отбелязват като поменален ден, на който се раздава храна за умрелите. Той не е включен в годишния календар  на Българската православна църква.

     Софинден (Суфинден, Мрътви Великден, Мъничък Великден) е празник, на който чрез раздаване на храна на гробищата се засвидетелстват почит и уважение към паметта на починалите близки. Това става на деветия ден след Възкресение Христово – винаги в понеделник. Той е подвижен и се съотнася с Великден. Свързан е с Разпускането на душите на умрелите (Разпус). По своята масовост и великопочитаемост няма аналог сред  ни една от другите задушници, включително и Спасовската. Софинден стои на границата между земното и отвъдното.

     Основни елементи на софинденденската поменална натовареност са различни кравайчета, милинки, рулети, паски от различна форма, боядисани яйца. Софинденските яйца се боядисват от Велики четвъртък на Страстната седмица до Томина неделя. Подават се нови пресни яйца, а не останали от Великден. Храната, използвана за раздавка, трябва да е прясно приготвена и топла, защото се смята, че именно парата, душицата, която излиза от топлата храна, е «паят» на умрелите. Приготвят се ястия с пилешко месо: кокошка ориз, със    зеле, картофи, боб, булгур, лапад  или яхния. Освен това много жени носят цяла варена кокошка,  която се разкъсва на отделни късове и се поставя на общата трапеза. Вареното жито задължително присъства в софинденската поменална обредност. То се приготвя във всяка къща и не може да се взема назаем. Поставя се в чиния и се доукрасява  отгоре с разноцветни големи и малки бонбонки, снежинки и шоколадови пръчици. 

   На този ден цялото семейство с цветя отива на гробището, полива гробовете с вода и вино, носи паска, боядисани яйца, гозби, с които се разменят за бог да прости. Разполагат ястията в кръг или се обособяват на отделни групички и взаимно се угощават.

   Семейства, наскоро изгубили  някой от близките си, на гробище ходят рано сутринта, също поливат могилите с вода и вино, подават  от великденската паска и яйца, кравайчета, бонбони, но трапеза не слагат.

Суфинден

Отново сме на гробището с баба ми

в четвъртък след Великден сутринта,

за да зарадваме починалите близки,

за да науча аз за своята рода.

Почистваме и слагаме цветя

до всеки гроб, обгърнат от мечти.

а баба ми полека ми разправя

за мойте прадеди с нелесните съдби.

Тук моя дядо Джендо си почива,

през Дунава прекарал своя род.

До него е синът му, той загива

в неравен, страшен, но отважен бой.

А баба ми е ходила във Аджалък

да се лекува от предсмъртна болка.

до нея редом две починали деца

от снимките ни сме усмихват кротко.

От гроб на гроб, прелиствайки годините,

се стигна чак до по-миналия век,

а аз като че ли прочетох книгите

за всеки прадед – български човек.

                                      (Анна Кострова – Терзивец)

             Историята на козунака (пасха)

      В началото на 17 век един френски хлебар омесил първообраза на днешния козунак за Великден. Оттогава се създава традицията на този празник да се приготвят козунаци. Вкусното лакомство бързо се разпространява из християнските страни и присъства неотменно на трапезата. Разбира се, козунаците имат своя специфика в различните национални кухни. В Италия например и до днес приготвят козунаци "Panettone”, които могат да се съхраняват шест и повече месеца.

    В Западна Европа съществува обичаят да се подаряват шоколадови яйца, великденски зайци и други забавни фигурки от шоколад.

    При приготвянето на козунаци се използват следните продукти : брашно, прясно мляко, мая, сол, захар, яйца, мазнина, бадеми, орехи, стафиди (изюм), смокини (фиги, винные ягоды), портокалови и лимонови кори, ванилия, ром, коняк, сметана и др.

           Великденски поличби 

Сух април  - гладна година 

      * Ако на Велики четвъртък някоя жена вземе квас от богата къща, за да си замеси хляб, ако е бедна - ще се обогати. Но затова пък богатите жени не дават квас на този ден. 

       * На Великден първото червено яйце се слага при иконата и се пази до Велики четвъртък на следващата година. Когато отнесат новото първо червено яйце, вземат старото и го счупват. Ако яйцето е пълно, значи къщата ще бъде пълна във всичко, ако е изкуфяло (празно)– показва лошо.