Сайт с.

Калчева

Суббота, 03.12.2022, 15:40
         Вы вошли как Гость | Группа "Гости" | RSS
Меню сайта

Категории раздела
Новости [51]
Поздравления [6]
Праздники [8]
С Днем Рождения [2]
История [4]

Мини-чат

Наш опрос
Как Вы считаете, есть смысл в добавлении информации в списках выпускников: где учился, работает....
Всего ответов: 101

Статистика

Онлайн всего: 1
Гостей: 1
Пользователей: 0
34.239.154.240

Статистика сайта
Коментарии: 42
Форум: 10/25
Фото: 44
Blog: 119
Новости: 73
Односельчане: 9
Каталог статей: 12
Каталог сайтов: 2
Ad-board: 2
Вопрос/Ответ: 4
Guestbook: 28

Статистика сайта
Зарегистрированных: - 437
Новых за месяц: - 1
Новых за неделю: - 1
Новых за вчера: - 0
Новых за сегодня: - 0 

пользоватей: - 431
мужчин: - 194
женщин: - 243


Посетители за день



Калчева
rp5.ua







Праздники России Православные праздники





ВЕЛИКДЕН


ВЕЛИКДЕН

 Великден е най-големият празник за източноправослваните християни. Празнува се в три полседователни дни. Датата е подвижна в границите 4 април – 8 май. Определя се ежегодно по специална таблица, съобразена с лунния календар.
Вековна традиция за празника е боядисването на яйца. Броят им зависи от броя на членовете на семейството, а в селата – и от броя на кокошките-носачки. Боядисвани са от 30-40 до 200 яйца. Традицията е установила това да става четвъртъk сутринта преди Великден и е било приоритет на най-старата жена в семейството, а украсяването се извършва от младите момичета и булки. Основната боя е била червената, символизираща Великден, но са употребявани и дуги цветове и комбинации. В най-старо време яйцата са били боядисвани с помощта на сварени билки, с естествени ярки и чисти цветове: червени с риган, оранжево червени – с пръчици от смрадлика, зелени – с коприва, жълти – с орехи и кори от ябълка. Освен за членовете на семейството, яйца са боядисвани също за кумовете, за децата и за всеки гост, прекрачил прага на дома. За тях яйцата са украсявани с рисунки, геометрични фигури, с листенца, ваденки, с восък и други. Такива яйца са наричани парашки, писани яйца. Те не се ядат, с тях не се чукат. Съхранената традиция и днес е първо да се боядисва черено яйце, и с него се натъркват лицта на децата, по челото и бузките за здраве.
За първи път с боядисани яйца се чукат в нощта след Възкресение Христово, а за тези, които приемат причастие на Великден – след това. Най-радостен в семейството е този, на когото яйцето остане здраво – той ще бъде здрав през годината.
В четвъртък преди Великден се подновява квасът и с него се приготвят обредните хлябове, които по форма са били кръгли, продълговати и плетени. Те задължително били три броя: за кумовете, за родителите на младата булка и за разчупване на празничната трапеза. Върху плетените обредни хлябове, преди изпичането, поставяли по пет яйца – едно бяло и четири червени. Ладоженците носели обреден хляб и боядисани яйца на родителите на булката в неделя сутринта, т.е. на първия ден на Възкресение Христово.
Историята на козунаците започва преди повече от три столетия. В началото на XVIIвек един френски хлебар омесил първообраза на днешния козунак за Великден. Оттогава се създава традицията за празника да се омесват козунаци. В Италия и днес приготвят козунаци под названието "Panetonne” (панетоне), които при обикновени условия могат да се съхраняват шест месеца. У нас козунаците се приготвят след 1920г, и то първо в градовете.
На Великден са сервирали на обедната трапезазелена салата, украсена с червени репички и нарязани на кръгчета твърдо сварени яйца, чорби от дреболии на пиле, кокошка или пуйка, застроени с разбити в лимонов сок яйца. Птиците се варели заедно с дреболиите, след което се нарязвали на парчета. В повечето градове са приготвяли и агнешко печено, докато в селата това е ставало едва на Гергьовден. В пазарджишко пък са пекли прасенце-сулалче. До въвеждането на козунаците като традиционна храна за празника са приготвяли сладка баница, баница с коприва, курабии и са сервирали прясно овче сирене.

***
Великденски символи по света
Векове преди Христа, паганските племена в Европа чествали красивата богиня на пролетта, наречена Еostre. С фестивала в края на март, времето на пролетното равноденствие, се отбелязвал края на зимата и раждането на новия живот. Някои считат, че названието на празника Easter, идва от името на богинята, а други – че се свързва с изгряването на слънцето от изток.

Великденските яйца
Яйцето е най – популярният светски символ на Великден по цял свят. Във всички култури, яйцето символизира началото на новия живот. Една латинска поговорка казва: "Целият свят е създаден от едно единствено яйце”. 
Яйца са били боядисвани, подарявани и изяждани по време на великденските фестивали в древен Египет, Персия, Гърция и Рим. Тези култури възприемали яйцето като емблема на вселената, като творение на върховния бог, като покълването на живота Християните от Близкия Изток възприели тази традиция, а яйцето се превърнало в религиозен символ, олицетворявайки пещерата - гробница на Христос, чийто камък той отместил.
До 15 век няма сведения за великденски ритуали, включващи яйца, в Западна Европа. В средните векове яйцата често били боядисвани в червено, и символизирали кръвта на Христос. В днешни времена на великден в САЩ се крият 1 билион боядисани яйца в паркове, задни дворове, дори и на поляната пред Белия дом.
Шоколадовите яйца се появяват края на 18 век. Пластмасовите яйца, използвани за украса, правят своя дебют началото на 60 – те години.

Великденският заек
Великденският заек има своя произход от пред–християнската наука за плодородието. Зайците, и по – точно дивите зайци, са символ на изобилието на пролетта.
От античността зайците са символ на луната, а първото пълнолуние след пролетното равноденствие, бележи и датата на Великден. Дивите зайци се раждат с отворени очи, докато питомните зайци се раждат слепи. Считало се е, че те никога не мигали и не си затваряли очите, и че са нощни създания, както и луната. Също така, те носят малките си един месец, преди да ги родят, както и на луната и е нужен един месец, за да достигне отново пълната си фаза.
Легендата разказва, че Великденският заек в началото е бил голяма красива птица, принадлежаща на богинята Еostre. Един ден, тя превърнала своята любима птица в див заек. И тъй като Великденският заек е все още птица по душа, той продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.



Традиции, вярвания и обреди по празниците – Великден


На този ден всички християни празнуват възкресението на Исус Христос. Седмицата преди Великден наричана Страстната седмица е наситена с различни вярвания и обредности. В първите дни се прави почистване на домовете в очакване на празника, на Велики Четвъртък се боядисват яйца като първото трябва да е червено, символизиращо възкресението и кръвта на Исус. Най-възрастната жена в семейството боядисва първото яйце и прави кръстен знак на челата първо на децата, а после и на останалите членове на семейството за здраве. След това яйцето се слага пред иконата на Дева Мария и се пази до следващия Великден. В някои краища това яйце или друго червено се заравя в нивата, за берекет и да пази реколтата. На Велика Събота също се боядисват яйца. В миналото за бои се използвали естествени оцветители като отвари от билки и растения – риган за червен цвят, коприва за зелен, орех за жълт и др. Яйцата се изписвали с восък, украсявали се с различни листенца използвани за отпечатък.

На Велики Четвъртък се замесва и подготвя тестото за обредните хлябове, които се правят в петък или събота. Обредните пити имат богата украса, в която задължително присъства едно или няколко червени яйца.

На Велики Петък, денят, в който е бил разпънат Исус Христос не се работи, смята се е, че работата на този ден ще донесе само беди. Вярващите ходят на църква, за да се преклонят пред плащеницата символизираща плата, с който е бил завит и погребан Исус Христос и минават под нея за здраве, за да се пречистят. Освен, че е един от последните дни от Великденските пости, петък е денят с най-строг пост – от Разпети Петък до Велика Събота включително не се яде и пие нищо.

На следващия ден – Велика Събота -се отдава почит на мъртвите, почистват се гробовете, раздават се яйца и обредни хлябове за мир на душите на починалите.

Вечерта в събота, в полунощ с камбанен звън и запалени свещи вярващите християни посрещат Великден, поздравяват се с "Христос Воскресе” и "Воистина Воскресе”.

Вярва се, че, ако човек успее да занесе запалената свещ до дома си ще има късмет, здраве, ще е пречистен и щастлив, а в домът му ще има само благоденствие.

В следващите дни от Великден близките си гостуват и се даряват с яйца и обредни хлябове, младите ходят при по-възрастните, при кумуве и родители. Всички заедно отбелязват новото начало, силата на вярата, доброто и любовта.
Форма входа

Поиск

Календарь
«  Декабрь 2022  »
ПнВтСрЧтПтСбВс
   1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031

Архив записей

Друзья сайта
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz

  • Сайт Калчево Болгария
  • Сайт Болграда
  • Сайт Болграда
  • Сайт Ассоциации болгар
  • Сайт с.КУБЕЙ
  • Cайт с.ЗАДУНАЕВКА
  • Сайт БОЛГАР УКРАИНЫ
  • Весник "Роден Край"
  • Сайт
  • Cайт Български
  • ВСЕ О БЕССАРАБИИ
  • Сайт Жертвы политического террора в СССР
  • Сайт газеты "Дружба"
  • Сайт
  • Сайт

  • Плейер

    Video

    Видео

    Слайдшоу

    Курсы наличного обмена на сегодня Праздники Украины Праздники Болгарии Праздники сегодня
    Copyright MyCorp © 2022Конструктор сайтов - uCoz
    Яндекс.Метрика

    Flag Counter