Трети март е Ден на освобождението на България от османско иго. За първи път денят е отбелязан на 19 февруари 1880 г. (3 март е дата по нов стил) като "Ден на възшествието на престола на император Александър II и заключение на Санстефанския мирен договор". От 1888 г. се празнува като Ден на освобождението на България. Под това име се утвърждава със Закона за празничните дни на Княжество България от 1900 г., както и със заменилия го Закон за празниците и неделната почивка от 1911 г. (в сила до октомври 1951 г, когато е отменен с Кодекса на труда). За първи път се чества по нов стил на 3 март 1917 г. след въвеждането в България през 1916 г. на Григорианския календар. Денят на освобождението на България от османско иго е определен за национален празник с Указ 236 на Държавния съвет, издаден на 27 февруари 1990 г., и с Решение на 9-ото Народно събрание от 5 март 1990 г. Денят е избран за национален празник на България, защото тогава за първи път българските земи се споменават и като политически аргумент. На този ден (19 февруари 1878 стар стил) в Руската главна квартира в селището Сан Стефано (дн. Йешилкьой) около 17:00 ч. представителите на Русия и Османската империя подписват предварителен мирен договор, според който се слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Пълномощници от руска страна са граф Игнатиев и Александър Нелидов, а от турска страна - Савфет паша (министър на външните работи) и Садулах бей (посланик в Германия от страна на Османската империя). Условията на договора се изработват въз основа на Одринското примирие 1878 г. и на протокола за т. нар. "Основания на мира", подписан на 20 януари 1878 г. в Одрин. Договорът от Сан Стефано е прелиминарен - т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Съдържа преамбюл, 29 члена и заключение. Според него, освободена България е авт ... Читать дальше »