Името «Януари» идва от латинската дума «Януариус», т.е.  Янусов – месец на бог Янус. Старите хора разправят, че митичният герой пръв цар на Лациум – Янус, приел дружелюбно изгонения от небето 

бог на земеделието Сатурн. За благодарност Сатурн научил на земеделие жителите на Лациум, а на Янус дал способността да вижда и миналото, и бъдещето. От тук произхожда и изразът «двуликият 

Янус», а за това и януари е изобразяван като човек с две лица – едното гледа в миналата, а другото в бъдещата година. 

     

   Голям празник за българина е настъпването на Новата година. Това е тържествен ден, в който се отправят пожелания за здраве, благополучие и плодородие. В България Новата година я наричат 

«Сурова година», т.е млада, току-що настъпваща и се свързва със сурвакарите. Новата година събира около празничната трапеза цялото семейство, с близки и приятели, за да бъде посрещната весело и 

щастливо, да бъде плодовита и благополучна.  Вечерта срещу Нова година се кади специална обредна вечеря. Богата, като бъднивечерската,  тя се отличава с блажни ястия. Навсякъде се приготвя 

баница, в която се слага пара и малки дрянови клонки с пъпки, наречени на нивата, лозята, къщата, здравето, богатството, домашните животни и пр. След като най-възрастният разчупи хляба и три пъти 

завърти баницата, всеки взема парчето, което е пред него. Белегът определя късмета на всеки през годината.

   Около трапезата се гадае и предсказва времето, реколтата и бъдещия живот на семейството. Добър знак е кихането по време на вечерята, като на кихналия се обещава първия приплод от домашните 

животни.

   Най-характерният български обичай си остава сурвакането. Събрани на групички, деца от 4 до 12-годишна възраст обхождат домовете на близки и съседи, като започват от своя дом още от разсъмване 

или сутринта на празника. Всяко дете носи сурвакница – свежо откършена и украсена дрянова (по-рядко черничева, крушова, сливова) пръчка. Украсата й е разнообразна – преплетени клончета, нанизани 

от пуканки и сушени плодове, дребни парички, разноцветни вълнени конци, кравайчета и др. Сурвакарите удрят всекиго, като започват от най-възрастния и едновременно изричат благословия:

«Сурва, сурва година,

Весела година,

Зелен клас на нива,

Голям грозд на лозе,

жълт мамул на леса,

червена ябълка в градина,

пълна къща с коприна,

живо, здраво догодина,

 догодина, до амина»

   Домакините се подготвени предварително и даряват сурвакарите с кравайчета, сушени плодове, орехи, дребни пари и малки подаръци. В наше време в повечето случаи с бомбони, бисквити и парички.

   Корените на този народен обичай трябва да се търсят още в дълбока древност, когато хората са вярвали в магическата сила на децата, като носители на радост и щастие, и дряна, като особено жизнено 

дърво, запазващо за най-дълго време през годината своята свежест. Обичаят да се шибат хората със зелена дрянова пръчка, като по този начин им се предава жизнената сила на дървото, е бил познат не 

само на римлените и други западноевропейски народи, а и на славяните. Но само у българите и до няква степен у сърбите зелената пръчка се е развила в специална сурвачка, а новогодишното 

поздравление – в обширна благословия.

   В навечерието на Нова година в село Чийшия, Болградско се прави още един интересен обичай свързан с  интересното гадаене за омъжване на младите моми, който се нарича – «упяване на пръстени». 

Процесът се състои в това, че младите моми си събират пръстените в една кана с вода. След което, една от момите, напявайки и в шеговита форма, разправя за занаята, характера или външните 

особености на някой ерген, малко момиченце вади някой от пръстените от каната. Счита се, че тази, чийто пръстен е изваден, е изваден пръстена, по някой начин е свързана или ще бъде свързана със 

съдбата на това момче.   

Обрезание Господне и Св. Василий Велики

     В първия ден на годината църквата празнува още едно голямо събитие в историята си – Обрезание Господне и Св. Василий Велики. Св.Василий Велики, наречен така заради гениалния си ум и воля за 

помощ на ближните. Именно той прави реформа в богослужебните песнопения и създава Василиевата Света литургия, която е запазена и до днес и се изпълнява 10 пъти през годината. Св. Василий я 

отслужава за последен път на 1 януари 379 г. и същата вечер умира. Това прави на този ден и православната църква в негова чест и до ден днешен.

    На този ден празнуват Васильовците. С този празник по някои краища е свързан интересен обичай: рано сутринта идват приятели и роднини на именника. Стараят се да дойдат докато той още спи. Той, 

който пръв е дошъл да честити на именника,  го залива  с чаша вода. След това стопанката гощава всички.

   На трапезата на този ден задължително трябва да присъства  опеченото прасе и пачата, които символизират благополучие и достатък през следващата година.

   Прието е на този ден да се подаряват подаръци. Младоженците задължително ходят на кум и подаряват на кумата фарта или парче плат. Също се носи кравай с кокошка, вино или ракия.

   Този ден се смята за начало на народната Нова година. «Игнат» произлиза от латинска дума и значи «огън».

   На Игнажден се отслужава празнична литургия. Народът счита, че от този ден, започват родилните мъки на Богородицата. Значимостта на този зимен празник че е направлен за доброто на домашната 

птица и обилието на домашните яйца в домашното стопанство.

   Най-характерен за Игнажден е обичаят «полязване», свързан с първия влязъл в къщи човек, който се нарича полезник. Смята се, че ако полезникът или  първия гостенин е жена или младо момиче, то 

през следващата година ще се мътят повечето кокошки, а не петли. При влизане полезникът трябва задължително да внесе нещо в дома. Домакините канят гостенина непременно да седне, за да седят 

кокошките в полозите и да мътят. Стопанката го посипва с пшеница, пукана царевица, боб, сушени плодове – за да има плодородие. На полезника се слага трапеза, даряват го с риза, чорапи, кърпа. Ако 

годината плодородна и щастлива за споходения от него дом, стопаните могат да го поканят и през следващата година, без да му обясняват защо.

  На Игнажден не се дава нищо на заем, за да не се даде берекета, не се ходи при съседи, за да не се пръскат кокошките. Жените нарочно навиват кълбета – за да не са запъртъци яйцата и да има много 

пилета. Неотродилите се жени не работят – не перат, не предат от Игнажден до Коледа, за да раждат леко.

7 януари - Рождество Христово 

   Рождеството Христово се възприема като най-светлия и почитан празник сред народите, приели християнската вяра. У нас се празнува особено тържествено (в България и като ден на семейството). С 

течение на времето празникът се променял и преосмислял. В началото на нашата ера римлените чествовали празника Календе, на който пренасяли жерви на боговете си, устройвали игри и угощения, 

разменяли си дарове и си пожелавали щастие.

   Формирайки своята идеология и празничност, християнството не можело да не се съобрази със съществуващите древни обичаи и религиозни нагласи. Затова църквата сляла старата Календа с 

Рождеството Христово, за да се утвърди чрез големия празник, без да лиши народа от правото да спазва традициите си.

   Празникът започва на 6 януари (в България на 24 декември) – Бъдни вечер или както го нарича народът Малка Коледа. През деня малките коледари – момчета от 6 до 12 години, обхождат домовете с 

приготвени дрянови пръчки – коледници, изказват благопожелания, пеят кратки песнички. Стопанката ги дарява с кравайчета, орехи, сушени плодове.

    А вкъщи с особена тържественост кипят приготовленията за бъднивечерската трапеза. Тя се споделя само от най-близките – семейството и роднините. Вечерта започва рано, за да озреят рано житата. 

Не се става по време на яденето, за да не стават квачките от яйцата. Може да стане само стопанинът, но трябва да ходи приведен, за да се привият житата от зърно.

   Важна роля на Бъдни вечер играе бъдникът. Това е дъбово или крушево дърво , отсечено и донесено от млад мъж, за да се поддържа с него огънят през цялата нощ. Донасяйки го, мъжът пита: 

«Славите ли млада Бога?». Жените му отговарят: «Славим, славим! Добре дошъл!» той отговаря: «Аз вкъщи и Бог с мене!». По това как гори бъдникът, се гадае за плодородието през новата година. 

   През нощта срещу Коледа тръгват големите коледари.  Те са само мъже, предвождани от избрания  дружината цар «кудабашия», който трябва да е женен. В групата има и по млади момчета, които 

вървят пред коледарите и с песни известяват за тяхното идване. Има и магере, което носи събраните краваи и дарове. Коледарите са в традиционо празнично облекло, закичени с китки и венци  от сушени 

плодове, пуканки, стафиди. От полунощ до сутринта те обикалят  всички домове в селото, като всяка група ходи в предварително определена махала. Особено значение имат песните, свързани в цели 

коледарски цикли и наричанията на водача, посветени на всеки член от дома, в който се намират. Коледарската благословия се изрича след песните от водача, който държи подарения от стопаните кравай.

   Интерсен обичай е търгът при продаването на моминските краваи  на Коледа, когато всеки момък се стреми да откупи кравая на своята избраница.

   Рано сутринта, или още на предния ден, се коли свинята, която е угоявана специално за Коледа. Тъй както никоя българска къща не минава на Гергьовден без печено агне, така и никой нашенец не 

посреща без свинско месо Коледа. На Рождество Христово свършва  дългият коледен пост  и затова обядът е блажен и много богат; на него задължително се поднася баница с най-различни плънки – 

месо, зеле, гъби, праз, тиква и др.

   Спазват се и някои коледни обичаи. Всеки домакин гледал вкъщи да влезе най-напред момиче или млада жена, та агнетата да бъдат все женски. На обяда се пие най-напред блага ракия, при което 

младите, като я поемат, целуват ръка на по-стария. След това иде ред и на очакваното през коледните пости печено свинско.

    На Рождество Христово празнуват имен ден всички, свързани с името Христо, Божин. 

      Коледа е празник, с който се чества раждането  на християнския Бог – Исус Христос. Не се работи. Всички ходят на църква за празничната служба. Заедно с Великден този празник е един от двата 

най-важни дни за всеки християнин. След тържествената служба се посрещат гости, в селата се събират на традиционно хоро. 

   Рождеството Христово има някаква особена сила да обуздае буйните, да примери непримиримите, да насърчи безнадежните, да даде криле на устремените.

Коледни поличби: 

• Каквото е времето след Коледа, такова ще е и след Петровден.

• За да се раждат много агнета през годината, новородените агънца се садят върху шубата на първия гост, дошъл да честити с Коледа.

• Пет пъти годишно играе слънцето: на Коледа,  Богоявление, Благовещение, Светло Възкресение, Йоаново рождение. 

Ако Коледа се падне:

*  Ако Коледа се падне в понеделник, зимата е студена и дълга, пролета и лятото ще се дъждовни, а есента суха.

* Ако Коледа се падне във вторник, през зимата ще има много сняг, през пролета много дъжд, а есента ще е суха. Да не се пътува през море.

* Ако Коледа  се падне на сряда, зимата ще е студена и дълга, пролета ще е суха, ще има голямо плодородие. Ще има мир.

* Ако Коледа се падне на четвъртък, зимата ще е мека и топла, пролета и лятото ще се много ветровити. Ще има малко мед и зеленчуци и много плодове. Управниците ще се сменят.

* Ако Коледа се падне на петък, зимата ще е много студена, лятото ще е дъждовно, есента суха. Ще има хубаво грозде. Управниците ще имат успех.

* Ако Коледа се падне на събота,  зимата ще е много снежна, пролета ветровита, а лятото дъждовно. Няма да има голямо плодородие. Ще има природни бедствия.

* Ако Коледа се падне на Неделя, зимата ще е мека, лятото ще е сухо, а есента ветровита. Ще има голямо плодородие. Управниците ще страдат.

    На третия ден на Коледа  е празникът на Св. първомъченик и архидякон Стефан. В храмовете се извършва тържествена служба в памет на мъченическата смърт на Св. Стефан, първи служител в 

християнската църква.

    Именници са Стефан, Стефка, а също и Венци, Венка (от гр. «Стефанос» – «венец»). Прави се курбан от печено ягне с булгур. Животното задължително трябвало да бъде мъжко и заклано от самият 

именник, за здраве. 

Поличби:

• На Стефановден поят конете чрез сребро.

• Дойде ли Стефан – облякан е в червен кептар (мразовит ден).

    На 19 януари православната църква чества един от 12-те най-големи християнски празници – Богоявление. Този ден е посветен на Кръщението на Исус Христос в река Йордан. 

Като научил, че Йоан Предтеча кръщава хора в р.Йордан, Исус отишъл там, за да бъде кръстен и той. Когато Исус помолил Йоан да го кръсти като всички останали, отначало той му отказал с думи: «Аз 

трябва да бъда кръстен от тебе. Ти ли идваш при мен». А Исус отговорил: «Добре е да изпълним всяка правда». Тогава Йоан го повел към реката и го кръстил. Небето над него се разтворило и той видял 

гълъб, който бил Дух Божий. Ето защо и празникът се нарича Богоявление. Счита се още ден на светлината и просвещението. Прието е християнското семейство да направи водосвет в своя дом за 

здраве и успех през годината.  Празничните обреди започват още от предишния ден. Свещеникът кръщава водата като пуска кръста в нея. С котлето и босилкова китка, ръсейки с тази осветена вода, 

обикаля домовете на християните. Домакините пускат монети в котлето и даряват свещеника.

   На този ден всеки гледа да пийне от кръстената вода за здраве. 

   С Йордановден е свързано вярването, че през ноща срещу празника «небето се отваря» и, който в този момент поиска нещо, то ще се изпълни.

   На самия празник се извършва също освещаване на водата, в което взимат участие всички. След празничната служба в църквата  свещеникът хвърля кръста във водата (на реката, в котел, в коритото 

на чешмата), а ергени го изваждат. Който успее да направи това, обикаля с кръста из селото и всички го даряват. Смята се, че ще е здрав и честит през цялата година. 

   Още рано сутринта стопанинът измива  на реката домашната икона, за да е бяло житото. Донася се прясна вода и всеки измива ръцете си за здраве. Там, където е хвърлен кръстът, изкъпват болни. За 

здраве се окъпват и именниците.

   Този ден се гадае за здраве, плодородие и за времето. Ако хвърленият във водата кръст и китката на свещеника при ръсенето замръзнат, годината ще бъде здрава. Ако на Йордановден времето е 

студено и сухо, годината ще бъде добра и плодородна.

   Именници са Йордан – по името на реката, също имена произлизащи от «бог» - Богдан, Богомил, Богой, Божан и др.

     20 януари – Събор на Свети Йоан Предтеча, Кръстител Господен (Ивановден)

   Следващият след Богоявление ден, е посветен на най-великия сред пророците, който ревностно проповядва идването на Христос между хората – Св. Йоан Кръстител или наречен още Предтеча. 

   На Ивановден, още в зори, християните донасят прясна вода, пълнят каци и в тях къпят децата за здраве. Върху възрастните сипват вода с котлите. На някои места къпят  младите не женени ерген къпят 

младоженците и Ивановците, които черпят, а който не иска да го къпят, се откупва с пари. Ако се има предвид, че и на другия ден – Бабинден, продължават обичаите, свързани с чудодейната сила на 

водата, то става очевидно, че за всичкия тридневен период на празници, водата приема сакрален смисъл, т.е. свързан е с символичното очистване от грехове и зло и има възрожденска сила.

   Светецът е покровител на кумството и побратимството, затова в този ден се оказва почит на кума, като се посещава дома му. Младоженците не отиват с празни ръце, а носят подарък,  вино, месо, 

кравай. 

    Именниците  са тези, които носят имена Иван, Йоан, Ивайло, Жан, Йовко, Йонко и производните им.

       21 януари - Бабинден

   Той се смята за типично женски празник, понеже е свързан с родилните обичаи.  На същия ден  православната църква отбелязва  деня на православна Домника.  По естествен начин църковният празник, 

посветен на лечителката Домника, се е слял в народното съзнание с отбелязването на Бабинден.

   Главни участници в този дълбоко народен ден на почит към тези, които дават живот, естествено са жените и бабите, днес акушерките. Сутринта на празника бабата обхожда домовете, в които е бабувала, 

и носи червена вълна или бял и червен конец, мед и просо. Окъпва детето (ако е пеленаче), мазва малко мед на челото му и залепва малко от вълната или конците и просото, благославяйки:

Да се румениш като тази вълна,

Да се родиш като туй просо,

Да се роиш като пчели на пчелник.

   Трябва да отбележим за белия и червения конец, които са много разпространени в качеството на омулет в родилно-крещелната обредност на бесарабските българи. В някои села те се слагат под 

възглавницата на новороденото дете, пускат във водата при първото къпане на детето, или обвързват парче бусилек, с който пръскат детето, и който се храни в светена вода първите четиридесет дни на 

детето до кръщенето.

   Близо към обяд жените отиват в дома на бабата  с варакосана китка, сапун, кърпа, а в някои места носят и вода. Целуват й ръка, поливат й да си измие ръцете и я закичват с китката, а бабата им дава 

малко червена вълна и залък със сол от приготвената пита. По-късно всички сядат около празничната трапеза, за която се е погрижила бабата. Яденето е съпроводено с много песни и шеги. Играе се хоро, 

което води бабата. Къпането е много важен момент от обредите на този ден. Обикновено водят бабата на чешмата или реката, качена върху калесарка и украсена с нанизи от червени чушки и пуканки. Там 

жените я окъпват с много смях и шеги. В този ден на мъжете им забранено да влизат там, където са женските пиршества. Но тази забрана повече носи шеговита форма.

   Имен ден празнува Домника.

      22 януари - Ден на Съборността на Украйна

      През януари 1918 година била създадена Украинска Народна Република, а на територията на влизащите в състава на Австро-Унгарската империя, била образувана Западноукраинска Народна 

Република. През декември 1918 година, литераторите на двете държави в гр.Фастов, са сключили предобеденяващ договор. На 22 януари 1919 година този договор, влязъл в истрията като акт на 

украинските земи, бил обнародван в гр.Киев на Софийския площад.

   Този държавен празник симворизира единството на украинските земи. Макар че, по онова време държавата не е сумяла да запази единството и независимостта, актът на съединението станал реално 

въплощение на вековната мечта на украинците за свое суверена държава.

   Едина Украйна била недълго:тежкото икономическо и воено положение, взаимното недоверие на политиците довело до катастрофа. Вече няколко месяца след провъзгласяването  на съединението 

болшевиките завладели Киев, Източната Галичина са окупировали поляците, а Закарпатието – Чехословакия.

   Макар че актът на злуката през 1919 година се оказал декларативен, идеята за съединението продължила да живее. И на 22 януари 1990 година милиони тогавашни съветски украинци се изредиха в 

«жива верига» от Киев до Лвов, отбелязвайки Деня на Съборността.

   Денят на Съборността се отбелязва в съответствие с указа на Президента на Украина от 25 януари 1999 г.

     

          25 януари – Татянинден

   

  Татяна от древногръцки  - учредителница, устроителница. Живяла Света Татяна в края на II  и началото на III век в Рим, и била дъщеря на знатни и богати родители. Баща и тайно изповядвал християнство 

и дал на дъщеря си също християнско възпитание. По време, когато се преследвало християнството, Татяна била подложена на страшни изтезания, но не се отказва от християнска вяра и загива. 

   На 25 януари 1755 година императрица Елисавета подписва указа «За учредяване на Московския университет», а това е ден на паметта на Светата мъченица Татяна. По-късно  Московският университет 

си построява и собствена църква в името на Св. Татяна и светицата става покровителница на всички университетски студенти.  През 60-70-те години на XIX век Татянинден се превръща в неофициален 

студентски празник, не само за завършилите университет, а и за всички студенти. 

   През XX век, във връзка с преминаването към григорианския календар дент на студента се отбелязва на 25 януари, или на Татянинден.

   Поличби на Татянинден:

• Ако на Татянинден изгрее слънце – рано ще се върнат птиците.

• Сняг на Татянинден – дъждливо лято. 

 

   Св. Атанасий един от видните църковни писатели и проповедници. Известен богослов написал много съчинения в защита на православната вяра. Произведенията му  са признати за классически на 

богослужебния жанр, зареден  със сила, вяра и убеденост. Както казва един по-сетнешен църковен писател: «когато срещнеш нещо от Атанасий, ако нямаш книга, запиши го на дрехата си!».    

   Българите наричат зимния Атанасовден  «сред зима». Според народната вяра Св. Атанас е победител на зимните студове, които му се паднали при подялбата на света. На този ден той се облича в 

копринена риза и отива в планината да вика лятото. С него се свързва преломът в годишните времена от зима към лято, затова го наричат «сред зима». Оттук е известен и изразът: «Атанас дойде, лято 

дойде».

    На Атанасовден се четат семейни служби в чест на светеца – покровител  на фамилията, имота и стоката. Атанасовден е празник на ковачите и железарите. Народът го счита за покровител на 

скотовъдците.

 На традиционната трапеза задължително трябва да има кокошка и прясна питка, която се раздава намазана с мед, за здраве.

 Именници са Атанас (от гръцки Атанатос «безсмъртен»), Атанаска, Таска, Таско.  

Атанасовден

            

Когато дворът е във преспи,

вихрушки галят те цял ден,

тогава идва с благочестие

божественият АТАНАСОВДЕН.

Когато във къщурки с драгост

живот проблясва озарен,

тогава вкъщи блесва с благост

твой АТАНАСОВДЕН.

Когато по седенки селски

мома обиква си ерген, 

то радост плисва като песен

на АТАНАСОВДЕН.

Когато дядото засуче

мустак дебел, той ще рече

с глас благословен, прочувствен

И руйно вино ще тече.

- Да си утеха ти на майка,

а на баща – син вдъхновен.

Че идва друг живот нататък

след АТАНАСОВДЕН.

Те в теб ще влеят мъжка сила. 

Поемаш път ти, устремен. 

Годините ти ще се сплитат

на АТАНАСОВДЕН.

А там, в далечността безкрайна.

ще озариш ти своя ден.

И своята мечта и вяра

на АТАНАСОВДЕН.  

                               (Петър Бурлак-Вълканов)