Сайт с.

Калчева

Среда, 14.11.2018, 19:39
         Вы вошли как Гость | Группа "Гости" | RSS
Меню сайта

Категории раздела
Новости [51]
Поздравления [6]
Праздники [8]
С Днем Рождения [2]
История [4]

Мини-чат

Наш опрос
Как Вы считаете, есть смысл в добавлении информации в списках выпускников: где учился, работает....
Всего ответов: 94

Статистика

Онлайн всего: 1
Гостей: 1
Пользователей: 0
54.82.79.137

Статистика сайта
Коментарии: 42
Форум: 9/19
Фото: 44
Blog: 119
Новости: 73
Односельчане: 9
Каталог статей: 12
Каталог сайтов: 2
Ad-board: 2
Вопрос/Ответ: 3
Guestbook: 28

Статистика сайта
Зарегистрированных: - 371
Новых за месяц: - 2
Новых за неделю: - 0
Новых за вчера: - 0
Новых за сегодня: - 0 

пользоватей: - 365
мужчин: - 183
женщин: - 188


Посетители за день



Калчева
rp5.ua







Праздники России Православные праздники












БЪЛГАРСКИТЕ ГОВОРИ В УКРАЙНА
Том 5
Cветлана ТОПАЛОВА
ГОВОРЪТ
НА СЕЛО КАЛЧЕВО БОЛГРАДСКО,
БЕСАРАБИЯ. РЕЧНИК.
Одеса
2009

В ПАМЕТ НА СВЕТЛАНА ТОПАЛОВА (КУРДОВА)

На 12 януари 2007 г. почина доц. д-р Светлана Дмитриевна
Топалова. На 36-годишна възраст, след тежко продължително
боледуване тя завинаги напусна този свят. Прекъсна един живот
изцяло отдаден на научно-изследователска работа.
Светлана Топалова (Курдова) е родена на 15 юни 1970 г. в
с. Калчево, Болградски р-н, Одеска област.
Висшето си образование по специалност «Руска филология»
— езиковедски профил — тя завършва в Одеския национален
университет «И.И. Мечников» през 1992 г.
От 1992 до 1996 г. Светлана Топалова е редовна студентка към
катедрата «Български език» във Великотърновския университет
«Св. Св. Кирил и Методий» с научен ръководител проф. д-р Боян
Байчев.
През 1996 г. тя защитава кандидатска дисертация на тема:
«Говорът на село Калчево, Болградско (Бесарабия)». От 1996 до
1999 г. работи като учител в Болградската гимназия, а от 1
септември 1999 г. като асистент (от 2002г. — доцент) в Одески
национален университет «И. И. Мечников».
Научната продукция на Светлана Топалова обхваща около 60
статии, студии и доклади, от които 20 публикувани в България.
Солидна теоретична подготовка, методичността и системността,
с която тя изнася и тълкува езиковите факти, проличава още в
първите й статии, свързани с темата на нейната дисертация. С
този труд доц. Светлана Топалова заема определено място сред
водещите специалисти в областта на диалектология.
Със своята преподавателска работа Топалова допринася
извънредно много за издигане престижа на българската наука в
Украйна, ръководи голям брой дипломни и магистерски работи.
Непресъхващата й енергия и пословичното трудолюбие са
заразяващ пример за цяло поколение студенти, с които тя споделя
щедро натрупания богат опит и знания.
Със своето трудолюбие, упоритост и безкомпромисност тя ще
остане в съзнанието на всички, които я познаваха или са имали
щастието да работят с нея.
С тази монография – скромен израз на искрено признание и
почит към доц. Топалова – бихме искали да предадем на следващите
поколения езиковеди нашия сърдечен спомен за колегата.
Убедени сме, че и днес тези, които я познаваха, носят у себе си
спомена за непрекъснато бликащата й жизненост, за неукротимата
й страст към научните търсения, към живата разговорна реч, към
книгите, за жаждата й да разговаря с колеги и приятели.
Доц. Топалова беше личност, личност нестандартна и колоритна,
имаше достойнство и светеше със своя собствена, а не отразена
светлина.
Нейното име завинаги ще остане в паметта ни.
Катедра «Българска филология»

Предговор

Предлаганата работа е опит за проучване на български преселнически
говор в Бесарабия — Калчевският говор, Болградско, който досега не
е бил обект на традиционната диалектология, ако се изключи «Атлас
болгарских говоров в СССР» (Москва, 1958). Говорът се отнася към т.
нар. чийшийски говори в Бесарабия.
Целта на тази работа е да се проучи диалектът на село Калчево
(Болградско), да се опишат неговите фонетични, морфологични,
лексикални и синтактични особености; да се определи мястото на
диалекта в системата на други български говори.
Това изследване е опит за монографично описание на Калчевския
диалект като определена развиваща се система, защото «современное
языкознание требует описание языка или диалекта во всей совокупности
составляющих его явлений, образующих определенную систему».1
Проучването е направено въз основа на лични непосредствени наблюдения
(първите са от 1988 г. като студентка в Одеския университет) (авторът е
носител на този говор) и касетофонни записи от личния фоноархив, с
използ ване на архивни източници от ДАОО и други материали.
За село Калчево, което се намира в региона на компактното българско
население в Буджак, липсват сведения не само от езиково, но и от
историческо гледище. Затова тук представяме обширна историческа
част.В този труд за първи път се използва съчетана методика на
традиционното и социолингвистично изследване (социолингвистиката
и традиционната лингвистика «оглеждат лингвистическия обект от
различни страни и по този начин взаимно се допълват»2), затова основната
част включва традиционно-диалектоложко и социолингвистично
проучване на Калчевския говор.

Част I
История на село Калчево, Болградско

1.1. Бесарабските българи в Болградско —
исторически и лингвистични бележки
Едно от местата, където и до днес се е запазило многобройно българско
население, е територията на бившия Съветски съюз. Там то живее в Молдова
и Украйна, в Урал и Приазовието. Има отделни селища също и в Сибир,
и в Средна Азия.1 Само в Молдова и Украйна, най-компактно заселените
райони, живеят над петстотин хиляди българи2, запазили своя език и
култура. Именно тук се появява «Нова България» (така я наричат руският
изследовател Я. Скалковски и българският П. Кисимов), а историкът Вл.
Дякович написва книга за Бесарабия и я нарича «Българска Бесарабия».
Като географско понятие историческата област Бесарабия включва
земите между реките Прут, Днестър, Дунав и Черно море. Самото име
«Бесарабия» някои свързват с княз Бесараба, вожд на племето беси. По
сведения на Херодот бесите са независим народ, живял в планините Хемус.3
В грамота от ХIV век княз Мирче Бесараба се нарича «господар земли
Бессарабской»4. Някои изследователи търсят връзка между Бесарабия и
«безермени» (бусурмани); руските историци съобщават за живеещите по
тия места по-рано племена бесарабени (свързват ги с куманите, в руските
летописи половци, т. е. жители на полето и степите).5
За преселването в Русия се изтъкват три основни причини: тежкото
положение на българите, жестоко потушаваните въстания и руско-
турските войни.
Българските преселници се установяват най-вече компактно в
Бесарабия, което допринася за съхраняване на народностната им
идентичност. По негово време българските заселници представят
една цялостна общност: «Болгаре представляют собой одно из самых
утешительных зрелищ в Отечестве».6 А. Скалковски нарича Новорусия,
Крим и Бесарабия «Россия в меньшем виде».
Един от районите в Украйна, в който живее компактно българско
население, е Болградският район, един от най-големите по територия и
население в Одеско. Като район е създаден през 1940 година, след като
Бесарабия се дели на две части (едната, придунавската част с център
Болград, е присъединена към Одеска област, а останалата към Молдавска
ССР). Българите в Болградско са 61,1% от цялото население.7
Този край се намира в южната част на Бесарабия, която представя
своеобразен ъгъл между реките Дунав и Днестър. През ХVI век (1569)
татарите я завладяват, давайки и точно това наименование — на татарски
Буджак значи ъгъл.8
За историята на преселението на българите има много литература.
Ще посочим само станали вече класически трудове на А. Скалковски9 и
А. Клаус10, Г. Занетов11, Н. Державин12, книгите на Й. Титоров «Българите
в Бесарабия» (София, 1903) и на Вл. Дякович «Българска Бесарабия»
(София, 1918). От по-новите — книгата на Ив. Грек и Н. Червенков
«Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще» (София, 1993)
и др.13
Първият учен, заинтересувал се от езика на българските колонисти в
Русия, е Н. С. Державин14 — проучвайки етнографията на българите тук,
той дава и описание на най-типични според него говори: болградски,
чушмелийски и шикирлийски.
След около половин столетие българските говори (вече в Съветския
съюз) се проучват системно, в резултат на което излиза първият атлас
на българските говори — «Атлас болгарских говоров в СССР» (Москва,
1958).
Важното е, че те се характеризират като отделни диалекти със запазена
комплексна езикова и граматична структура, повтарящи основните черти
на диалектите в България. Общо взето, селищата в Крим, Бесарабия
и Приазовието са представени от седем типа говори: три мизийски,
балкански, тракийски, източнородопски и западнобългарски.15
Ще се опитаме да представим българския преселнически процес в
Болградско и, давайки историческа и лингвистична характеристика на
селищата тук, ще потърсим връзката между езика на първите заселници
и съвремен ните говори.
Първите сведения за българите в Бесарабия са от средата на ХVII
век, но до началото на ХIХ в. там няма нито едно българско село.
Преселниците са оставали в градовете Измаил, Килия, Рени и др. В
Прошението на бесарабските българи до Александър I е записано:
«Живем рассеяно по всей Бессарабии».16
Първият период на заселването в Болградско съвпада с първото
масово преселване на българите в Бесарабия по време на Руско-турската
война от 1806-1812 година. И. Грек и Н. Червенков отбелязват, че
«основният поток на българските преселници тръгва от Разградско,
Силистренско, Свищовско, Габровско, Севлиевско, Плевенско, особено
от предпланинските райони на България».17 Още в началото на войната
те се преселват като правило компактно и това допринася за диалектната
им устойчивост.
Първата група преселници идва заедно с руската войска основно от
Шуменско и основава в Болградско селата Кубей (1) — 180918 и Чешма
— Варуита (2) — през 1813 година.
Втората група напуска североизточните райони на България (според
С. Б. Бернщейн — крайните североизточни райони)19. Тази група е
многобройна и в литературата е известна под името туканци (от ’тук,
тукашен’)20. Някои от новите села се образуват на мястото на татарски
(1811-1813): Импуцита (3), Каракурт (4), Курчий (5), Чийший (6).
През 1812 г. се основава село Табаки (7), което до появата на Болград е
фактическият административен център на отвъддунавските преселници.
На север от Измаил по-късно се появява ново туканско село Бановка (8)
— 1821.
Още през 1819 г. Табаки се преименува в Болград, но генерал И. Н.
Инзов намира по-подходящо място за град Болград на седем километра на
юг. Годината на възникването на «българския» град (9) е 1821. Неговите
първи жите ли е възможно да са от табашките туканци.
Вторият период на заселването в Болградско е свързан с поредната
Руско-турска война от 1828-1829 г. и съвпада с второто масово преселване
в Русия.
Ако през първия период идват предимно от Североизточна
България, то по това време се преселват преимуществено българи от
южнобалканските области. Много от тях остават в Болград и на това се
дължи появата на сливенската и ямболската махала в него.
Към първата група се отнасят селата: Пандаклия (10), Хасан-Батър
(Сан-Батър) (11), Карамарин (12). Основани са от Ямболско (10, 11) и от
Варненско (12) през 1830 година.
Втората група включва две села, където се установяват българи от
Балкана и Тракия: Вайсал (13) и Нови Траян (14).
Третият период на заселването в Болградско настъпва след
Кримската война (1853 — 1856) във връзка с разместването на българите
в пределите на самия Буджак.
Според Парижкия мирен договор (1856) четиридесет български и
гагаузки селища от Бесарабия се дават на Молдова, заедно с които е и
град Болград. След три години, когато правата на преселниците започват
да се нарушават21, в Болград избухва въстание. Повечето от тях бягат на
руска територия (поява на т. нар. таврически българи), но част от тях
се настаняват точно на границата между Северен и Южен Буджак (там
руската администрация през 1861 г. осигурява свободна земя за три нови
села30, от които две са към Болградско: Българийка (15) и Калчево (16).
И така през трите периода на преселението в посочения район се
създават общо 15 български села и град Болград. Трябва да се имат предвид
още две села в Болградско: Александровка (17) (1823) и Димитровка (18)
(1821), в които сега живеят гагаузи и само по няколко български семейства.
В Каракурт живеят съвместно и албанци, и българи; в Кубей и Курчий
има махали — българска и гагаузка. Ясно е, че такава етническа ситуация
поражда нови лингвистични проблеми: естествения билингвизъм на
населението, интерференцията между двата несродни езика и др.
В изброените 17 селища23 и град Болград се говори на 20 диалекта.
Причината за различието е в това, че в село Вайсал са два диалекта
(един балкански и един тракийски) (13 и 13), в село Кубей също са
два (диалектът на българите тук и диалектът на гагаузите, говорещи
български (1 и 1). Интересно е, че в самия град Болград говорните групи
са били четири24, обаче сега е останала само една.
Говорите в Болградско се отнасят към четири основни типа:
североизточен мизийски ъ-тип, североизточен мизийски о-тип, балкански
ъ-тип и тракийски (типовете са дадени по «Атласа», прилага се таблица
с основни езикови маркери на 4-те типа говори в Болградско).
Говорите в Болградско, както и в цялата Бесарабия, споделят основните
белези на съвременния български език: разпадане на именната падежна
система и изразяване на падежните отношения с помощта на предлози,
наличие на задпоставен определителен член, аналитични форми за
степените на сравнение на прилагателните и други.
Североизточните говори тук се очертават ясно. За тях е характерен
полупрегласен ятов изговор и гласна ъ вместо стб. голяма носовка под
ударение в глаголното окончание за първо лице единствено число,
сегашно време и при съществителните от женски род.
1. Мизийски о-тип. Той се отнася към шуменския. В Бесарабия го
наричат чушмелийски по името на най-голямото селище, където се
говори. За него е характерна о-членна форма за съществителните от
мъжки род, единствено число.
Към този тип говори принадлежи говорът на село Чешма-Варуита
(2) (Чушмелий, съвр. Криничное) и говорът на българите в Кубей (1)
(съвр. Червоноармейское). Те съвпадат с говорния тип на преселниците
от първата група на първия период, които идват от Шуменско.
Като специфични особености ще отбележим своеобразното
местоимение мън’а (мы’н’а) и кратката форма на винителен падеж, трето
лице, единствено число, среден род, лично местоимение и; ударението
върху корена на думите от среден род: с’àну, м’àсу, д’àте, сърце. Към
лексикалните особености могат да се посочат лети дъш ’вали дъжд’,
àтил ’юрган’, убил ’кладенец’, зори ’сутрин’ и др.
2. Чийшийски тип. Авторите на «Атласа» го наричат мизийски ъ-тип
(изконен североизточен говор)25, който в Болградско се свързва с идването
на туканците от крайните североизточни райони на България. Наричат
го още чийшийски по името на село Чийший, най-яркият представител
на говора. Запазен е в селата Импуцита (3) (съвр. Владичен), Чийший
(6) (съвр. Огородное), Бановка (8) (те са от втората група на първия
преселнически период) и Калчево (16) — то е от третия период. От
лексикалните му особености интерес представляват папур ’царевица’,
бузи, кълвун ’клюн’, ирмик ’колан’, тирбий ’юзда’ и др.
Чийшийският говор е бил характерен не само за тези села (3, 6, 8),
но и за всички останали от втората група от първия период. Каракурт
(4) (съвр. Жовтн евое), Курчий (5) (съвр. Виноградовка), Табаки (7)
и за туканската махала на Болград. Но в (4, 5, 7) той се асимилира от
балканските говори. Причината е, че в Болград след 1830 г. се налага
сливенският говор. Тъй като градът играе важна роля в икономическия
и културния живот на района, постепенно чийшийският говор се
ограничава не само в Болград, но и в близките до него села. И сега се
говори за особена — болградска — група в третия тип говори.
3. Балкански говори. Болградската група принадлежи към
подбалканския тип в България. Освен горепосочените селища (4, 5, 7)
към тази група (ще я наречем А-подтип) се отнасят говорите на село
Българийка, съвр. Зализничное (15); на гага узите, говорещи български,
в Кубей, съвр. Червоноармейское (1) балканският говор на село Вайсал,
съвр. Василевка (13) и, разбира се, говорът на самия град (9).
Тази диалектна група няма изконно единство, тя е сформирана тук, в
Бесарабия, и всъщност тя съчетава подбалкански черти с чийшийски
(например използват се чийшийските месец, ношче, царвули вместо
балканските мехец, нохче, царули; балканските лексеми джуни, папшой, гàга
вместо чийшийските бърни, папур, кълвун (‘устни’, ’царевица’, ’клюн’).
Б-подтип говори, или както я наричат в Бесарабия, чумленотвардишка
група (ъ-тип). Характерен е за селата Голица (12), Пандаклия (10),
съвр. Ореховка; Сан-Батър (11), съвр. Виноградное, и за българите на
Александровка (17) и Димитровка (18). Групата е твърде разнородна,
особено по отношение на лексиката.
Обединява този тип балкански говори (А и Б) полупрегласен ятов
изговор и окончание а при съществителните от женски род и глаголи от
първо лице, единствено число, сегашно време.
4. Тракийски говори. Подобно на балканските нямат пълно единство.
Имат общи черти с чийшийския и балканския тип. В Болградско те
включват говорите на изконното население на село Вайсал (13) (почти
е изчезнал) и на село Нови Траян (14) (те са от втората група от втория
период на заселването). Типичните им белези са: отметнат тип ударение
във формите за повелително наклонение: «прави, «пери, нàправете;
причастия душли, били и глаголна форма бих. В лексикално отношение
са интересни думите штерка, дудала, л’улек (’дъщеря’, ’черница’,
’щъркел’) и др.
От изложените дотук исторически и езикови факти се вижда, че
преселниците в Болградско си запазват диалектите с изключение на
болградската група, но тя всъщност съчетава белезите на балканския
и чийшийския тип говори. Самите диалекти съхраняват основните
си черти, като диалектното се запазва в първичния си вид. В най-
голяма степен са се съхранили чийшийският и чушмелийският тип, в
двата други няма типологическо единство, а е запазена ойколектната
същност на диалекта. Поради екстралингвистични фактори и под
влияние на вътрешнодиалектна интерференция в Болградско се е
сформирал особен подтип балкански говори — болградски (вж.
Картата).
И сега се наблюдават езикови смесвания и преплитания поради
вътрешномиграционните процеси, най-вече в селищата с изходна
разнотипна езикова характеристика (но това е предмет на допълнителни
изследвания от социолингвистичен аспект).
Засилено е влиянието на руски език, младите хора са билингвисти,
обикновено с диалектен български и с руски език.
В писмото си до генерал И. Н. Инзов първият руски българист Ю. И.
Венелин е писал: «...не е секиму на север е известно, какво в онгълът на
Бесарабия се намира една малка България, съплеменна на Русия».26 Сега
тези думи — Бесарабия, Буджак, Болград са известни на мнозина. Тук
през последните години особено се засили интересът към българските
преселници в Украйна, Молдова и Русия, към тяхната история, култура
и в частност език.

1.2. Преселническо Калчево в Бесарабия:
минало и настояще

Сега, когато в България е толкова голям интересът към бесарабските
българи, трябва и ние да се обърнем към времето на нашите прадеди и
да проучим историята на родните ни селища.
Село Кàлчево (Болградско) се намира в региона на компактното
разселване на българите — в южната част на Бесарабия, т. нар. Буджак,
на 25 км от районния център Болград. Селото е българско, говори се
североизточен български диалект; общо са 1087 домакинства с 3760
жители.
Ще се опитаме да проследим историята на възникване на село
Калчево (в «Българското Водворение» то е регистрирано като колония
под управление на Попечителния Комитет на българските колонии в
Русия).
Сведенията за Калчево са твърде противоречиви или пък просто
липсват в някои от източниците. Причините за това са няколко:
I. Основано е сравнително късно, във втората половина на ХIХ век, и
съвпада с масовото преселване на бесарабските българи в Таврия.
2. Свързано е с вътрешната миграция на населението в пределите на
Буджак.
3. Първите калчевци не са преселници от конкретно българско село
или град, а са и от други бесарабски селища, което предполага поне
отначало смесен тип население.
Тук са засегнати следните проблеми:
1. От миналото на Калчево:
— основаването на Калчево (Бесарабия);
— името на основателя му;
— названието на селото;
— първите му жители и техният език.
2. Съвременното Калчево, Болградско.
1.2.1. От миналото на Калчево, Болградско
За основаването на село Калчево има четири версии.
Първата, смятана за погрешна, принадлежи на изследователя
Г. Занетов, автор на статията «Българските колонии в Русия». Тя
гласи, че селото е основано през 1830 година, когато жители на
Ямбол и Сливен се прехвърлят в Русия и едната част от тях заселва
съществуващите вече колонии. А другата, по-голямата част, заема
свободните земи в югоизточната част на Бесарабия, в Буджакски окръг:
«Новообразуваните колонии са следующите: Твърдица, Ивановка,
Пандаклия,..., Калчево, ...»1
Може да се предположи, че авторът случайно включва Калчево в
този списък, още повече, че нито архивни документи, нито следващите
изследвания2 потвърждават това. И първите калчевци би трябвало да
са от Сливен или Ямбол и да говорят югоизточен диалект, но това не
е така.
Втората версия е записана в архива на село Калчево и в музея на
Калчевската гимназия (без посочени източници): «На седем километра
от село Кубей се появиха пет хутора3... Най-заможният от тези българи,
Янко Калчев, през 1857 година събира представителите на петте хутора
и те вземат решение хуторите да се обединят в едно село... Към 1861 то
е заселено и наброява 330 домакинства.»Тези данни не са подкрепени
с архивни документи, броят на домакинствата не се потвърждава от
И. Иванов и А. Клаус (вж. таблицата).
Същата година посочва и изследователят Николай Кауфман: «Калчево
от град Болград (1857)».4
Третата хипотеза е 1861. Тя се поддържа от повечето историци:
— от И. Иванов: «В 1861 году образовались на границе еще две
земледельческие колонии: Калчева и Кайраклия».5
— от Йов Титоров: «През 1861 година въ времето на емиграцията
в руска Бесарабия основаха още три български колонии: Кайраклия,
Калчова и Нов Болград».6
— от Вл. Дякович: «Калчова. 1861. Българско».7
— от авторите на Украинската енциклопедия8: «Калчева засновано в
1861 роцi».9
— от съвременните молдавски доктори на истор. науки И. Грек и
Н. Червенков.10
Ние предполагаме, че всички заемат тази дата от И. Иванов или
Й. Титоров. Годината — 1861 — съвпада с времето на преселването на
таврическите българи. Възникват логически противоречия: ако изселването
става през 1861, защо те не отиват в Таврия? Или колонията възниква преди
пролетта на 1861, или след преселването на таврическите българи.
Четвъртата година — 1862 — фигурира в Приложението II (с. 23)
в книгата на А. Клаус «Наши колонии». Към тази версия след 90 години
се връща филологът С. Б. Бернщейн, един от авторите на първия «Атлас
болгарских говоров в СССР» (Москва, 1958), който обяснява появата
на Калчево с големи промени в живота на бесарабските българи след
Кримската война 1853-1856 година. По Парижкия трактат южната част
на Бесарабия се дава на Молдова, но след започналите там притеснения
българите тръгват обратно към руския Буджак, търсейки свободна земя
до новата граница, и тогава се появяват три нови села, включително
Калчево.11
Според нас 1862 година е най-реалната, понеже за пръв път тя
е посочена от А. Клаус в книгата «Наши колонии», издадена през
1869, само няколко години след появата на новата колония. Още нещо
— авторът є оперира с точни цифри — количество земя, отпусната на
новообразуваните колонии:
а) 3, 360 десетини12 за колония Караклия;
б) 6, 847 десетини е дадено «в наделе проживающим здесь, также с
давнего времени особыми хуторами, выходцами тех же колоний (Болград
и Табак — С. Т.), в числе 138 семейств, они образовали здесь колонию
Кальчеву»;13
в) остатък — 4, 241 десетини — за колония «Болгария».
Такова сериозно издание като «Енциклопедия България»14 пропуска
Калчево по непонятни причини.
Един от съвременните изследователи, В. С. Зеленчук, говорейки за
преселванията през 1861-1862, има предвид само таврическите българи
и не споменава за още три села в Русия, основани през същия период.15
Българският историк Елена Хаджиниколова изброява българските
селища в Русия (сред тях и «Калчевска») и прави уговорка, че названията
са същите, но броят им е различен: 44 (1859), 46 (1862), 49 (1864).
«Разликата се получава от появата на нови селища и нови имена. Така
през 1862 се появяват селищата Джолтай и Саталък Хаджи, а през 1864
— освен тях и селищата Чокмейдан и Калчева (? — С. Т.). Като се има
предвид, че се практикувало създаването на нови погранични селища или
колонии, може да се допусне, че и новопоявилите се имена са названия
на такива».16 Не е ясно обаче откъде е взета посочената от автора година
— 1864 (става дума за Калчево).

Всъщност данните за 1862 година от А. Клаус и И. Иванов за
Калчево не се разминават много (138 семейства и 111 семейства), но
не е възможно през 1862 година броят на жителите (591 души) да е
по-голям от този за 1869 (352 души). Ако имаме предвид, че броят
на домакинствата се увеличава от 88 (И. Иванов) до 125 (А. Клаус)
и то закономерно, може да се
допусне, че греши А. Клаус.
Съществуването на хутора се
потвърждава от статистическите
данни на Росийската империя за
1859 г., където той е записан под №
298, 4 участък, Акермански уезд,
т. III (Бессарабская область).
Интересен документ открихме
в Държавния Архив на Одеска
област (ДАОО, ф. 6, оп. 4, д.
20017)17. Делото «О самовольной
отдаче Болградскими коло-
нистами, проживающих на
Калчевских и Кайраклийских
хуторах в оброчное содержание
шинков»18 е започнато на 27. II.
1860 и е завършено на 17. Х. 1861.
Управлението на Българските
колонии в Молдова моли Попечителния комитет да се разбере защо
«Измаильского округа Болградские колонисты, проживающие на Калчевских
и Кайраклийских хуторах, оставшихся в пределах России, самопроизвольно
отдают существующие на тех хуторах шинки в оборот в собственную
пользу».19 След проведеното разследване Попечителството отговаря на г-н
Новорусийския и Бесарабски Генерал-Губернатор, че те са използвали тези
пари за себе си, защото след прокараната нова граница, която ги отделя от
Болград, те са се смятали за отделно общество и «о желании своем остаться
в пределах России объявили тот час по заключении Парижского трактата».20
Те са оправдани и делото е приключено (вж. Приложението).
И така до края на 1861 година те се водят «Калчевски хутори» (а не
село). Архивният документ доказва съществуването на хуторите и преди
1856. Тук са живели основно болградци, използвали отначало земите
само за кръчми, за пасбища и др. Не случайно Молдавското Управление
ги смята още за свои поданици, тъй като Болград през 1857 преминава
към Молдова. След сключването на Парижкия договор те са длъжни
да направят избор и го правят: остават тук, в Русия, като «отделно
общество» — «Кальчевы-хуторяне».21
Тук е необходимо да се разграничат понятията «първите заселници»,
«махала» и «село». Дотук изтъкнахме четири различни версии не само
«...Калчово... има прекрасна църква.»
Й. Титоров. Българите в Бесарабия,
1903, с.81
защото авторите им ползват различни сведения, но и защото явно
застъпват раз лични понятия: дали те имат предвид първите заселници
на селото, отделни селца («хутори») или самото село (колония), по-
точно кой от етапите на образуването на селището те смятат за негово
начало.
През 1857 година калчевците решават да се обединят (те остават зад
границата с Молдова), но не в село, както е записано погрешно в Архива
на с. Калчево, а в Калчевски хутори по името на единия от тях. Явно това
кара някои специалисти да посочват 1857 за година на основаването на
Калчево (вж. втората версия).
Молдавската страна започва да притеснява бесарабските колонисти.
От 1860 година те отправят молби за прехвърляне в колониите, подчинени
на Русия (ДАОО, ф. 6, оп. 4, д. 20001, д. 20241, с. 20263 и др.). Особено
много се преселват от град Болград след вълненията през ноември
1860. Явно тогава Калчевските хутори се попълват от нови колонисти,22
разрастват се и това дава основание на другите изследователи за посочат
1861 като година на образуването на колония Калчево (виж третата
версия) и още две села.
Вече през 1862 хуторите са регистрирани официално като колония в
Русия (вж. четвъртата версия).
Такава е според нас историята на появата на бесарабското Калчево в
българското «Водворение» през ХIХ век. Необходимо е да се открият и
други архивни данни за колонията след 1862.
За основателя на колонията научаваме от «Историята на село
Калчево», намираща се в Музея на Калчевската гимназия: «Самый
богатый владелец овец, Янко Кальчев, в 1857 году собрал старейшин
всех хуторов... После объединения во главе села стал сам Янко Кальчев
(подчертано — С. Т.), он собирал налоги с жителей села. Разбогатев на
махинациях и обмане как местных жителей, так и правительства Кальчев
был изобличен и освобожден от должности старосты. От переĕхал на
жительст во в г. Кишинев».
Първо, името Янко Кальчев не се среща в списъка на богатите
притежатели на овце, които придобиват земя извън пределите на
колониите си.23
Второ, тази история напълно повтаря факти от живота на богаташа
К. Минков.
Кирил Минков и Дмитрий Каназирски се смятат за най-заможните
хора през първата половина на ХIХ век. През 1833 К. Минков (или К.
Минко) — владелец на 3500 мериносни овце — получава в оброчно
съдържание 1466 десетини свободна земя до с. Дмитриевка (ДАОО, ф.
6, д. 3758, л. 2), през 1834 получава още 3000 десетини свободна земя
до село Главан. Той се занимава с търговия, продава сирене, вълна и др.;
освен това е собственик на кръчмата в Чешма-Варуита. Къщата му в
Болград е на най-хубавото място в града — «на кюшето срещу Събора».24
Към 1838 година, според историка И. Мешчерюк25, той е притежател на
6050 овце. Вероятно той е продължил да търси свободни земи. Такава е
низината, недалеч от Болград (на мястото на днешното Калчево), която е
много удобна за кошари.
Й. Титоров, разказвайки неудачния опит на болградските жители да
изберат през 1848 за староста българина Калчо Минкова, съобщава, че
на него след това било забранено да живее в Болград и той заминава за
Кишинев, «където и живее до дълбока старост».26
В историческия разказ на войвода Генчо Къргов, записан от
сина му М. Греков (Ст. Чакъров) нещата са описани по друг начин.
В Болград е бил избран съвет от 4 човека за подобряване на живота
на бесарабските българи (по инициатива на М. Бутков). Дядо Калчо
Минков, недоволен, че Дм. Каназирски е влязъл в него, а той — не
(и двамата са били известни и богати), пуска слух за «панщина».
Българите се бунтуват. Калчо се скрил, а после изпратил жалба до
царя. Бутков са го уволнили, а дядо Калчо бил принуден да напусне
колониите като немирник.27 Разказвачът си спомня и за годината —
184828 (съвпада с тази на Титоров).
Старите калчевци, когато говорят за миналото, винаги си спомнят
името на дядо Калчо, когото смятат за основател на селото.
Но как да се върже цялата тази поредица от имена (без Янко Калчев,
това име не фигурира в литературата): Кирил Минков, Калчо Минков,
дядо Калчо?
В една от статиите на Г. Занетов се натъкваме на следното: «Между
скотовъдците по-първи са били: Дм. Каназирски, Калчо Минков, сина
му Кирил и др.»29 (подчертано — С. Т.). Под Благодарственото писмо от
1839 се е подписал само Кирил Минков (т. е. сина му?), а подава жалба
до царя Калчо Минков според автора на статията. Тук явно става дума за
случайна грешка, защото това всъщност е едно лице: Й. Титоров: «Дядо
Калчо Минков, официалното име на когото бе Кирил Минков», Г. Занетов:
«Кирил Калчов Минков.30 С трите имена на Минков всичко е обяснимо:
преселниците, идвайки от България в Бесарабия, си пазят пълното име, но в
Русия, където се използват основно лично и фамилно име, при записването
на трите е възможно да се образуват различни варианти, както тези на
Минков. И той дори е по-известен като дядо Калчо (Минков), отколкото
Кирил Минков (последното фигурира в официалните документи).
И така за основател на колония Калчева може да се смята дядо
Калчо (Кирил Калчов Минков) от град Болград. Потвърждение на това
е ценният за нас (и май че единствен) литературен спомен на Генчо
Къргов, преселник от България в Бесарабия по време на Руско-турската
война 1828 — 1829: «Дядо Калчо държеше много овце и имаше особена
мушия,31 наречена «Калчевите къшли», отгоре над селото Вайсал».32
Не съвпада едно: дядо Калчо напуска Болград в края на 40-те —
началото на 50-те години, а Калчова колония възниква в началото на 60-
те. Или колонистите дори след време запазват името му, или — което е
по-вероятно — първите колонисти «усядат» на тези земи по време на
Кирил Минков, още през 40-те години на ХIХ век.
Калчево, Калчева, Кальчева, Кальчево, Калчевка, Калчовка — това са
вариантите на името на селото.
То може да е образувано по два начина: Калчево — от името Калчо с -
ево и Калчево от фамилното име Калчев с -о (ако се приеме, че основателят
е Янко Калчев). По-реален изглежда вторият начин, образуван по модела
на бъл гарското Калчево (Ямболско).33
Но едно от първите посочени имена (К. Иречек, Й. Титоров — Калчова)
точно показва произхода на ойконима: Калчо — Калчова колония, т. е. на
дядо Калчо (още веднъж се отхвърля хипотезата за Янко Калчев).
Кальчево и Кальчева — това е руският вариант на името (л >
л’). Окончанието -а може да се представи като опит названието да е
съгласувано в женски род (срв. А. Клаус: «Они основали колонию
Кальчеву)34 (това е притежателно прилагателно, образувано от собствено
име с -ев).
Калчевка и Кальчевка; Калчовка [Калчуфкъ] са разговорните варианти
съответно на руски и български език.
Калчево (Кальчево) от среден род и Калчева (като застинала форма на
прилагателно) присъстват като официални имена на селото.
За второто име на селото — Къшлє, Къшлити — не е известно в
литературата.35 Интересно е, че то почти не е познато на самите калчевци,
но редовно се използва от жителите на съседните села (например Кубей и
Пандаклия). За основателя на селото дядо Калчо се знае, че тук той си имал
къшла. Спомнят си го старите хора от село: дядо Васьо Марков, дядо Георги
Пелтек и баба Дора Каназирска. За това пише и Й. Титоров: «Калчова носи
наименованието си от името на дядо Калчо Минков, жител от град Болград,
който на това място е имал своя къшла (кошара)».36 Но името Къшлє е от

Къща с диреци. Една от старите къщи в селото.

Българите от Калчево — на мегдана сред селото.

Музиканти. Българска сватба. 1966 г.

Чеизът на булката. Сватба. 1966 г.

множествено число, което предполага наличие поне на няколко или много
къшли (това е отразено само в спомена на Г. Къргов, вж. по-горе).
Аналогията с имената на българските селища се основава на

Форма входа

Поиск

Календарь
«  Ноябрь 2018  »
ПнВтСрЧтПтСбВс
   1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930

Архив записей

Друзья сайта
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz

  • Сайт Калчево Болгария
  • Сайт Болграда
  • Сайт Болграда
  • Сайт Ассоциации болгар
  • Сайт с.КУБЕЙ
  • Cайт с.ЗАДУНАЕВКА
  • Сайт БОЛГАР УКРАИНЫ
  • Весник "Роден Край"
  • Сайт
  • Cайт Български
  • ВСЕ О БЕССАРАБИИ
  • Сайт Жертвы политического террора в СССР
  • Сайт газеты "Дружба"
  • Сайт
  • Сайт

  • Плейер

    Video

    Видео

    Слайдшоу

    Курсы наличного обмена на сегодня Праздники Украины Праздники Болгарии Праздники сегодня
    Copyright MyCorp © 2018Конструктор сайтов - uCoz
    Яндекс.Метрика

    Flag Counter