Димитровден /26 октомври/
На 26 октомври източноправославната църква празнува деня на Свети Димитър. Той е роден през III век в гр. Солун, а баща му е тогавашният градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит от жителите на града. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница, а по-късно, на 26 октомври 306 г. нарежда да бъде убит. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града. Празникът на Свети Димитър се чества в Солун още от V век, а скоро след това е пренесен и в Тракия, и Македония.
В народния календар честването на Свети Димитър се свързва с поврат в годишното време и с началото на зимата. Според поверието от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки. "Свети Димитър зима носи, а Свети Георги - лято” - гласи българска поговорка. Тогава стопаните прибират ралата си под стрехите и подреждат дървата за огрев.
Този ден е известен също и като Митровден или Разпус. С него завършва периодът, за който се наемат сезонните работници - говедари, овчари, ратаи, и става разплащането с тях. Понякога като заплата се дава освен определената сума, още кат дрехи и по чифт цървули за всеки от зимните месеци. Започва и спазаряването на работници за следващата година.
Според народното поверие от Димитровден започва подготовката за т.нар. "миши празници” на следващия ден. През това време жените не трябва да подхващат женска работа - да шият, да тъкат, да предат или плетат. Не се взима в ръка нито хурка, нито вретено, за да не се разсърдят мишките и да не проядат всичко, работено през годината. И за мъжете има някои забрани през тези дни - да не загребат жито от хамбара, да не ронят дори едно зърно от събраната царевица. Те трябва да замажат с кал хамбара, праговете на къщата, ъглите и кошовете, вярвайки, че така замазват очите на мишките.
В старопланинските райони стопаните следят за първия гост, който прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярват, че следващата година ще е богата, здрава и плодородна. Пълнолуние ли е в нощта срещу Димитровден, ще се роят пчелите и кошерите ще бъдат пълни с мед. Тази нощ е важна и за хората, които търсят заровени съкровища. Те вярват, че тогава небето "се отваря” и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.
Вярва се също, че Свети Димитър е брат на Архангел Михаил - покровителя на отвъдния свят, на умрелите предци. В съботата преди празника е една от най-големите задушници - Димитровската, на която се раздава варено жито и питки за помен.
Често на Димитровден се организират общоселски сборове с курбани и веселби. По този начин се отбелязва тържествено краят на лятото и на земеделския и животновъден сезон. Обикновено по това време на годината започват годежи и сватби. На мегдана момите извиват т. нар. "сглядно хоро” пред погледите на ергените и техните родители. Така възрастните избират бъдещите си снахи.
Както на всеки празник, така и на този има задължителна обредна трапеза. На 26 октомври на масата се слагат курбан от овче месо, яхния от петел, пита с ябълки, ракия, както и различни ястия от зеленчуци.
