Наричат я още „Коледна" или „Кадена вечер", „Рождество". в ранно утро стопанката меси „Боговица" - обреден хляб за дома, а девойката прави кравай за коледарите, който ще дари на своя избраник, и китка свива от чимшир, с трес-чица от бъдника в огнището, усукана от червен конец. Приготвят и празничната трапеза. Най-възрастният мъж в дома запалва празничния огън. Той се подклажда от прекаден и миросан бъдник - специално отсечено дъбово или крушово дърво.
След прекадяването на трапезата се прекадява и той и се поставя в огнището. Горенето на бъдника не трябва да спира цялата нощ. За тази цел някой от къщата остава да бди над огъня.
Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята. Стремежът е на нея да има от всичко, което се произвежда в стопанството. Вечерята започва с прекадяването на цялата къща - да се прогонят злите духове. В ъгъла зад вратата се поставя ралото. В патриархалния български дом подът на гостната стая се ръси със слама, върху нея постилат Бъднивечерния месал - трапезник, и се нареждат 7, 9 или 12 постни ястия. Когато цялото семейство се събере, стопанката прекадява вред из къщата. Вечерята започва рано, за да узреят рано житата по нивите, при сядане на трапезата всеки се помества отляво надясно — да сторят място на мъртвите роднини и от всяка храна се отделя залък за тях.
След прекадяването на трапезата, произнасянето на благословиите и благопожеланията се се пристъпва към обредното ломене на боговицата. Когато се разчупи погачата, първото парче се нарича на умрелите и се оставя на иконата, следващите се раздават по съответния ред на всеки член от семейството и на домашните животни. Лъжичка от житото се хвърля в огъня с наричания за здраве и берекат. Обичаят повелява да не се става по време на яденето. Всички стават заедно, за да е плодовито житото. Трапезата не се прибира. Вярва се, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите. Първият залък от боговицата се запазва. Момите го слагат под възглавницата си, за да сънуват за кого ще се омъжат. На когото се падне парата от питата, от здраве и успех няма да се отърве. Сламата, върху която е била положена трапезата, се използва при различни обредни практики - на Гергьовден се слага по дърветата за повече плод, пали се по ридовете, за да не ги бие град. Жените, които ще раждат, лягат върху нея. Цялата вечер е свързана с различни гадания за бъдеща женитба, за здраве и благополучие. Среднощ тръгват коледарите.
Коледа, Голяма Коледа, Божик, Божич - най-богатия в обредно отношение зимен празник и един от най-големите годишни празници, познат в цялата бълг. етническа територия. И докато Игнажден се приема за начало на коледните празници, то същинският празник - Коледа, съвпада с периода на зимното слънцестоене. Връзката му с този повратен момент в природата определя богатството на празничната обредност и мястото му в нар. календар. Обичайно-празничният комплекс, фиксиращ началото на новата слънчева година, изобилства с гадания и предсказания за бъдещето, с магически обреди, действия и практики с продуциращ характер, отгонващи и предпазващи магически действия, които са за осигуряване на стопанското и семейно благополучие. Празникът е своеобразно продължение на БЪДНИ ВЕЧЕР, защото започва още от полунощ - с обичая Коледуване. В него участниците са само мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Всички носят едно общо име, което в различните говори е в различни форми - коледари, коладници, коледаре, коледници и пр. Още на Игнажден те си избират водач (станеник, старец) и се организират по групи по 10-15 човека. В групата има и по-малки момчета (котки), които обикновено се движат пред коледарите и известяват стопаните за тяхното идване.
Коледарите са в традиционно празнично облекло и със специална украса на калпаците. От полунощ до сутринта те ще обикалят домовете. По пътя, пред вратата и в къщата пеят специални обредни песни, различни по мотиви, според мястото на изпълнение и лицето, за което се пеят. Най-общо те са обредно пожелание за щастие в семейството и придобив в стопанството. Първата песен обикновено започва с думите: "Стани нине, господине!
Тебе пеем, домакине!
Добри сме ти гости дошли,
добри гости, Коледари!"
След песните, водачът на групата, която държи в ръце подарения от стопаните коледарски кравай, изрича и коледарската благословия (молитва, благословка, слава): "От Бога ти много здраве,
от нас малко веселбица!"
Освен с кравай ги даряват още с пари, месо, сланина, боб, брашно, вино и др. Коледуването завършва с общо угощение, на което се поканват и др. женени мъже, у които са коледували. Останалите след това продукти се продават, а парите се дават на бедните или на църквата, училището, читалището. От друг тип е коледуването в Зап. Б-я и селата около София. Съставът на групата включва старец (облечен в обърнат наопаки кожух, окичен със звънци и тояга в ръка), който изрича благословии; баба (облечена като невеста); магаре (носи подаръците); трохобер (за кравите); гайдар и пеяче, един от които, наречен четник, изрича молитвата. На Коледа не се извършват почти никакви обреди. Обреден характер има само празничното хоро.