Великден е най-големият празник за източноправослваните християни. Празнува се в три полседователни дни. Датата е подвижна в границите 4 април – 8 май. Определя се ежегодно по специална таблица, съобразена с лунния календар.
Вековна традиция за празника е боядисването на яйца. Броят им зависи от броя на членовете на семейството, а в селата – и от броя на кокошките-носачки. Боядисвани са от 30-40 до 200 яйца. Традицията е установила това да става четвъртъk сутринта преди Великден и е било приоритет на най-старата жена в семейството, а украсяването се извършва от младите момичета и булки. Основната боя е била червената, символизираща Великден, но са употребявани и дуги цветове и комбинации. В най-старо време яйцата са били боядисвани с помощта на сварени билки, с естествени ярки и чисти цветове: червени с риган, оранжево червени – с пръчици от смрадлика, зелени – с коприва, жълти – с орехи и кори от ябълка. Освен за членовете на семейството, яйца са боядисвани също за кумовете, за децата и за всеки гост, прекрачил прага на дома. За тях яйцата са украсявани с рисунки, геометрични фигури, с листенца, ваденки, с восък и други. Такива яйца са наричани парашки, писани яйца. Те не се ядат, с тях не се чукат. Съхранената традиция и днес е първо да се боядисва черено яйце, и с него се натъркват лицта на децата, по челото и бузките за здраве.
За първи път с боядисани яйца се чукат в нощта след Възкресение Христово, а за тези, които приемат причастие на Великден – след това. Най-радостен в семейството е този, на когото яйцето остане здраво – той ще бъде здрав през годината.
В четвъртък преди Великден се подновява квасът и с него се приготвят обредните хлябове, които по форма са били кръгли, продълговати и плетени. Те задължително били три броя: за кумовете, за родителите на младата булка и за разчупване на празничната трапеза. Върху плетените обредни хлябове, преди изпичането, поставяли по пет яйца – едно бяло и четири червени. Ладоженците носели обреден хляб и боядисани яйца на родителите на булката в неделя сутринта, т.е. на първия ден на Възкресение Христово.
Историята на козунаците започва преди повече от три столетия. В началото на XVIIвек един френски хлебар омесил първообраза на днешния козунак за Великден. Оттогава се създава традицията за празника да се омесват козунаци. В Италия и днес приготвят козунаци под названието "Panetonne” (панетоне), които при обикновени условия могат да се съхраняват шест месеца. У нас козунаците се приготвят след 1920г, и то първо в градовете.
На Великден са сервирали на обедната трапезазелена салата, украсена с червени репички и нарязани на кръгчета твърдо сварени яйца, чорби от дреболии на пиле, кокошка или пуйка, застроени с разбити в лимонов сок яйца. Птиците се варели заедно с дреболиите, след което се нарязвали на парчета. В повечето градове са приготвяли и агнешко печено, докато в селата това е ставало едва на Гергьовден. В пазарджишко пък са пекли прасенце-сулалче. До въвеждането на козунаците като традиционна храна за празника са приготвяли сладка баница, баница с коприва, курабии и са сервирали прясно овче сирене.
***
Великденски символи по света
Векове преди Христа, паганските племена в Европа чествали красивата богиня на пролетта, наречена Еostre. С фестивала в края на март, времето на пролетното равноденствие, се отбелязвал края на зимата и раждането на новия живот. Някои считат, че названието на празника Easter, идва от името на богинята, а други – че се свързва с изгряването на слънцето от изток.
Великденските яйца
Яйцето е най – популярният светски символ на Великден по цял свят. Във всички култури, яйцето символизира началото на новия живот. Една латинска поговорка казва: "Целият свят е създаден от едно единствено яйце”.
Яйца са били боядисвани, подарявани и изяждани по време на великденските фестивали в древен Египет, Персия, Гърция и Рим. Тези култури възприемали яйцето като емблема на вселената, като творение на върховния бог, като покълването на живота Християните от Близкия Изток възприели тази традиция, а яйцето се превърнало в религиозен символ, олицетворявайки пещерата - гробница на Христос, чийто камък той отместил.
До 15 век няма сведения за великденски ритуали, включващи яйца, в Западна Европа. В средните векове яйцата често били боядисвани в червено, и символизирали кръвта на Христос. В днешни времена на великден в САЩ се крият 1 билион боядисани яйца в паркове, задни дворове, дори и на поляната пред Белия дом.
Шоколадовите яйца се появяват края на 18 век. Пластмасовите яйца, използвани за украса, правят своя дебют началото на 60 – те години.
Великденският заек
Великденският заек има своя произход от пред–християнската наука за плодородието. Зайците, и по – точно дивите зайци, са символ на изобилието на пролетта.
От античността зайците са символ на луната, а първото пълнолуние след пролетното равноденствие, бележи и датата на Великден. Дивите зайци се раждат с отворени очи, докато питомните зайци се раждат слепи. Считало се е, че те никога не мигали и не си затваряли очите, и че са нощни създания, както и луната. Също така, те носят малките си един месец, преди да ги родят, както и на луната и е нужен един месец, за да достигне отново пълната си фаза.
Легендата разказва, че Великденският заек в началото е бил голяма красива птица, принадлежаща на богинята Еostre. Един ден, тя превърнала своята любима птица в див заек. И тъй като Великденският заек е все още птица по душа, той продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.
