Трети март е Ден на освобождението на България от османско иго. За първи път денят е отбелязан на 19 февруари 1880 г. (3 март е дата по нов стил) като "Ден на възшествието на престола на император Александър II и заключение на Санстефанския мирен договор". От 1888 г. се празнува като Ден на освобождението на България. Под това име се утвърждава със Закона за празничните дни на Княжество България от 1900 г., както и със заменилия го Закон за празниците и неделната почивка от 1911 г. (в сила до октомври 1951 г, когато е отменен с Кодекса на труда). За първи път се чества по нов стил на 3 март 1917 г. след въвеждането в България през 1916 г. на Григорианския календар. Денят на освобождението на България от османско иго е определен за национален празник с Указ 236 на Държавния съвет, издаден на 27 февруари 1990 г., и с Решение на 9-ото Народно събрание от 5 март 1990 г. Денят е избран за национален празник на България, защото тогава за първи път българските земи се споменават и като политически аргумент. На този ден (19 февруари 1878 стар стил) в Руската главна квартира в селището Сан Стефано (дн. Йешилкьой) около 17:00 ч. представителите на Русия и Османската империя подписват предварителен мирен договор, според който се слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Пълномощници от руска страна са граф Игнатиев и Александър Нелидов, а от турска страна - Савфет паша (министър на външните работи) и Садулах бей (посланик в Германия от страна на Османската империя). Условията на договора се изработват въз основа на Одринското примирие 1878 г. и на протокола за т. нар. "Основания на мира", подписан на 20 януари 1878 г. в Одрин. Договорът от Сан Стефано е прелиминарен - т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Съдържа преамбюл, 29 члена и заключение. Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км. Територията на бъдещата България обхваща земите на север от Стара планина, без Северна Добруджа, която преминава към Румъния, цяла Тракия без Одринско и Гюмюрджинско и цяла Македония без Солунско и Халкидическия полуостров, които остават за Турция. Така обозначените български граници обхващат територии, близки до определените на Цариградската конференция през 1876 г. Според договора, начело на държавата е трябвало да застане княз, който да бъде избран от народа, но утвърден от Високата порта и одобрен от Великите сили. Събрание от избрани български първенци трябва да обсъди и приеме основния закон на страната. С цел подпомагане на българския народ в началните стъпки на неговото държавно управление се предвижда в страната за срок от две години да остане временно руско управление. Османската империя няма право да държи турски войски в Княжеството. Уточняват се въпросите, свързани с наличието на османски държавни, обществени и лични имоти в България. Договарят се параметрите на плащането на годишния данък. Санстефанският мирен договор санкционира редица придобивки и за други балкански държави. Румъния, Сърбия и Черна гора узаконяват своята независимост. Румъния получава Северна Добруджа, срещу което отстъпва Южна Бесарабия на Русия. На Сърбия е дадена Нишка област. В о. Крит трябва да влезе в сила Органическият устав от 1868. Босна и Херцеговина получават административна автономия. Урежда се корабоплаването през Босфора и Дарданелите. През тях свободно могат да преминават в мирно и военно време търговски кораби на неутралните държави. Договорени са и редица проблемни аспекти от Източната криза, но най-важното е че увенчава с успех многовековните борби на българите и довежда до възстановяване на третата българската държава.

http://obozrenie-plus.com/pomnit-i-chtit-pamyat-vsex-kto-otdal-zhizn-za-svobodu-i-voskreshenie-bolgarii.html