Зимни обичаи
Рождество Христово (Коледа) – 25 декември
Никулден - 6 декември
Св.Сава - 5 декември
Св.Варвара - 4 декември
Игнажден - 20 декември
Св.Ана - 9 декември
За бъдни вечер трапезата има изисквания: ястията се слагат върху слама, постлана направо на пода, а в сламата се слага палешник, а също: грозде, тиква, пъпеш, диня, сурова пшеница, царевица, дренки, круши, сливи в изсушен вид, мляко, сланина...Има и баница, и варено жито, и ошав, пълнени с ориз или болгур пиперки и сърми. Ядат се постните ястия, а блажните само се слагат на масата. Принасят се и пития, някога оловина, а по-късно – вино и ракия.
Вечерята започва с прекадяване с тамян, запален върху лемежа от ралото. Преди трапезата прекадяват цялата къща и всичките стопански сгради с добитъка в тях.
Храненето на трапезата се ръководи от най-стария, който разломява ибоговицата и раздавапо съответния ред на всеки от присъстващите. На І-во място се дава късче на закрилницаа на къщата (св.Богородица), след това се отделя на добри хора – гости на дома, които през годината могат да донесат някакво щастие.
Завършването на вечерята е придружено с разни гадания за лично щастие и за плодородие по ниви и добитък.
Бъднивечарският огън е предмет на особено внимание. На огъня се слага дебело дърво или пън, наричани или бъдник, или коладник. Горенето не трабва да свършва през цялата нощ. Трябва да остане част от бъдника неизгоряла, за да направят от нея клинчета за ралото. По горенето гадаят : колкото повече искри пуща, толкова по плодовити ще да са овцете, кравите и т.н.
Коледуване
Коледуване – взема активно участие мъжката младеж. Взависимост от възрастите се очертават два вида коледари : деца коледарчета и възрастни коледари.
Малките коледари ги даряват с нарочно приготвени кравайчета коледарчета, орехи, късче сланина...Песни и дълги рецитали не се произнасят.
Възрастните коледари са дружини с определен състав до десетина души. Един от тях е предводител, наричан често станеник, четник, мармарин. Друг е определен за носене на получените дарове. Наричат го трохобер или магаре.
Обхождането става само през нощта – “не бива слънцето да завари коледарите по пътищата”.
След надлежните поздрави в дома, коледарите изпяват в хор “песента за къщата”. Тази песен е величаене на благосъстоянито на къщата, на голяма челяд и пожелание за здраве. Домакинът се възхвалява в песента, че имал три хамбара с пшеница, четири със загария, девет бъчви с вино, една с ракия, медовина, триста кошера с пчели, три обора с коне, три кошари с овце и т.н., девет синове, девет снахи и десета млада булка, които ще причакат.
Коледарите биват дарявани с нарочно приготвен коледарски кравай и с пари. Станеникът поема даровете и изказва своята благословия, която бива много дълга и винаги хумористично хвалебствена. Рецитацията завършва с пожеланието :
Колкото звезди по небето ,
Толкоз здраве в тази къща!
Сурваки
Срещу Нова година (1 януари), наричана още Сурваки, се прави Бъдни вечер (Каден вечер).
Трапезата обаче не се слага на слама и не непременно на пода. Тогава се ядат и блажни ястия. На същата трапеза важно ястие е пача от свинска глава. Тази вечер се гадае за здраве, за женитба със слагане на дрянови пъпки и чимширени листа на огъня,с първия залък от питата, по случайно кихване и др.
Специфичен обичай на Нова година е сурвакането, изпълнявано само от момчета от най-малка възраст до 15 –16-годишни, снабдени със свежи дрянови пръчки – сурвачки, сурвакници, клончета, на които биват изплитани и украсени с пари, с дребни кравайчета, пуканки, пъстри панделки и хартийки. Сутринта на Нова година всяко момче удря по няколко пъти със сурвакницата родителите си и другите в къщи с пожеланието :
Сурва, сурва година!
Весела година!
Пълен клас на нива,
Жълт мамул на леса,
Червеногрозде на лоза
И жълта дюля в градина...
Пълна кесия с пари...
Сурва, сурва година,
До година със здраве,
До година, до амина!
Юрдан, Юрдани - 6 января 19 януари Водици (Йордановден), БогоявлениеВ някои региони наричат празника още Водокръщи или Попова Коледа. Свързан е с вярата в очистителната, целебна и магическа сила на водата.
След черковната служба сутринта и тържественото кръщаване на водата с кръст и молитва, хората правят поминална трапеза, която за трети път в цикъла “Зимни празници” прекадяват, за да отбележат края на мръсните или “поганни” дни и да прогонят злите сили от земята.
В много селища на Йордановден срещу Ивановден “като се освети водата” правят побратимство или както го наричат още “Ивановство” или “Аратличество”.Това е обреден ритуал между двама или трима мъже, които сродяват своите родове, а те стават като братя.
На този ден празнуват и всички, които носят имена : Йордан, Йорданка – по названието на палестинската река Йордан. 7 януари 20 януари Ивановден
На Ивановден по традиция се къпят именниците, младоженците и децата за здраве и обредно свързване с рода. Хората смятат, че водата в тоя ден освен очистителна, има и посветителна сила, тъй като денят е празник на кумството и побратимството.
Важно място в празничната обредност е гостуване на именниците. Името Иван е със старогръцки корен от “ Йоанес”, което значи “Божа благодат” и още “Бог помага”. 8 януари 21 януари Бабинден
“Бабинден, мъри, Бабинден, оти не е ката ден!”
(нар. Песен)
Мине ли Ивановден, наутрето е Бабинден. На тоя ден жените стават рано, за да са ранобудни децата им и замесват пресни погачи. А невестите родили през годината очакват бабата в своя дом.
В Тракия, сутрин бабата посещава всеки дом, в който е обродила дете. Присяда край детето, заприда червена вълна, усуква нишката и я връзва на дясната ръка на детето “за здраве и против зли очи”. После измива очите му с прясна водица, мазва челото на детето с масло и мед, лепва отгоре власинка алена вълна и благословия. А когато младата майка й полее да се измие, бабата открива мокри ръце от полите на жената, за да ражда по-леко следващите деца. Всяка майка дарява бабата със сребърна пара и къделя, а първескините омесват за нея кравай с дупка, през която промушват кенарена риза, престилка и шарени вълнени чорапи.
Същинският празник започва едва по обяд, когато всички жени, нарамили пъстри бохчи, събрани на групи, с весел смях и песни влизат в дома на бабата. Преди гощавката бабата прекадява трапезата и благославя: “Тая година които са родили, догодина да повторят, пълните да са изпразнят, празните да са напълнят! Амин!” Следват много песни, закачки, игри и ритуално къпане на бабата.
А мъжете в този ден благосклонно си траят, защото дори само да погледат веселбата, рискуват да разгневят жените, а наказанието е пълни гащи с камъни.
16 януари 29 януари Муковден На Муковден, в късна доба ергените се събират и ходят “да обидят” момини. Но не на гости, а да покажат, че са добри стопани.
Влизат в обора и изриват боклука навън, а предвидливите стопани оставят на пирон зад вратата торба с ядене – наденица, сланина и шише с вино за почерпка. Момата пък скришком пуска и китка чемшир за любимия, усукана с алян конец и увита в шарена кърпа – белег, че чака сватове.
“Тежко и горко”, ако някои стопани забравят почерпката. Често на сутринта намират обора задръстен до горния праг с тор, донесен и от съседските къщи. А щерка им става за подбив на хорото, че “момци и наринали обора”. Такава мома смятали за “запушена” и трудно си намира жених.
17 януари 30 януари Антоновден Народът почита този ден и не работи за предпазване от болестта чума. Младите булки стават в зори и месят питки “чумени”, мажат ги с мед и раздават на комшиите за здраве на хората и добитъка. За да не върлува чумата, на тоя ден не се вари боб, леща, царевица, не се шие и плете.
Празнуват и тези, които носят имена Антон, Антония, Дончо, Донка,... все производни на латинското “Антониус”, което значи “безценен”.
18 януари 31 януари Атанасовден В народно поверие от село Мариновка – Таврия се казва, че на Атанасовден зимата си отива, защото светецът обличал копринена риза, качвал се на високо и се провиквал: “ Иди си, Зимо, за да дойде Лято!” Затуй на този ден по изгрев се берат кокичета и кукуряк, а слънцето, щом види хората, дарява ги със здраве и дълголетие. Във всеки дом месят питка, която мажат с мед и раздават из махалата за здраве на децата. Колят черна кокошка – кръвна жертва за чумата, да не мори хората и добитъка, а перата стопанката пази за лекуване на децата от уроки и незнайни болести.
В Бесарабия почитат Свети Танас като покровител на ковачите. А в митологичните езически представи той е небесният ковач – слънце, който с голи ръце бърка в пламтящата пещ и вади нажеженото желязо.
Името “Атанас” идва от сторогръцкото “Атанасиос”, със значение “безсмъртен”.
1 февруари 14 февруари ТРИФОН ЗАРЕЗАН Класическият фолклорен календар на българите определя за първи пролетен празник Трифон Зарезан – ден на лозарите, градинарите и кръчмарите.
На този ден в миналото още “по тъмно” всяка стопанка прави обреден “трифонски” хляб, коли черна кокошка и я сварява , а като се сипне слънцето с песни и музика всички тръгват към лозята. Там всеки стопанин разкопава с косера около най едрата лоза, три пъти полива в кръг около корена й с алено вино, на четири места захранва корена с хляб от обредната пита, ръсва пепел наоколо и едва тогава отрязва три пръчки от лозата. От тези пръчки свива венец, усуква го с червен конец и като се прекръсти три пъти благославя: “Нека е хаирлия тази година! От лоза по шиник грозде, от кютюк по бакър вино да налеем и през праговете да прелее!”
После всички хапват – там, сред лозниците, а стопанинът, налял най-много вино през годината става цар, миросан и благословен от стария цар. След туй с песни и игри, возейки царя на каруца без канати (а в Тракия и върху раменете на двама мъже), та “с нозе земята да не стига”, като божи пратеник, всички тръгват към дома на царя, където веселието продължава до късни нощи.
Празнуват и именниците, а “Трифон”, а значи още и “обичащ веселието и удоволствията”.
2 февруари 15 февруари ПЕТЛЬОВДЕН Вторият “Трифунец” българите наричат Петльовден и по своя характер това е и ляв, и десен мъжки ден. Старите хора разправят, че този ден се почита, защото още когато цар Ирод избивал младенците в търсене на новия цар, една майка, за да запази рожбата си накървила всички съседски порти с отрязана глава на петле, като объркала нишана и спасила момченцето си. После тая легенда нагодили към еничарските золуми, но празникът останал.
Петелът в християнските и дохристиянските култури е образът на възвестяващия изгрева на слънцето. С неговия образ е свързана и представата за възкресението на мъртвите – той е символ на вечно възраждащия се живот.
3 февруари 16 февруари СЕМЕН ДЕН В селищата около Болград наричат този ден още “Божа майка” и вярват, че която жена иска рожба да има, “щипана царевична питка” трябва да раздаде.
Как се прави “щипана” питка ли? Ами с пръсти! С пръсти се прави кръстен знак на повърхността на още неопечената питка, като се прищипва ситно, ситно, тестото с палеца и показалеца, а в четирите краища на кръста се поставят четири тестени топчици, продупчени по средата с вретено. Опечената питка се разчупва и раздава на крестопът. А когато поемете къшея хляб, не забравяйте да сторите кръстен знак за себе си, за жената, която ви е сохранила и да й пожелаете: “Таз година щипан кравай на ръце, догодина – свидна рожба на сърце!”
10 февруари 23 февруари ЧУМИНДЕН (Свети Харлампий) На този ден жените правят обреден хляб с голям венец от тесто и с прусорници на четири места – в четирите посоки на света, като кръстен знак. Докато се пече хляба, стопанката освещава в църквата паничка мед, с който маже топлата погача. После я прекадява с четири зрънца тамян, върху лемеж или керемида и разчупва на четири къса. Единия къшей оставя в дома, а другите три разнася в три къщи. Вярват, че с това къщата и домочадието са предпазени от чума и всички ще бъдат здрави и радостни през годината. Та нали гръцкото “Харлампиос” значи “светнал от радост”.
11 февруари 24 февруари ВЛАСОВДЕН Народът празнува този ден в чест на впрегнатия добитък. Във всяка къща “още по тъмно” се замесва тесто за обредните краваи. Като се опекат, стопанинът изкарва воловете от обора, разресва ги, а стопанката изнася краваите, поставени в решето. После надява по един кравай на рогата на всеки вол и стопанинът ги повежда към реката. Там разчупва краваите, топва ги в течаща вода и захранва добичетата, за да са здрави през годината.
След водопоя, като се върне в дома, стопанинът събира цялата челяд и всички стоешком (прави), хапват от трапезата, която стопанката е сложила, като едновременно с храненето децата мучат, ритат с крака, а стопанинът благославя: “Да се влачи Влас, в дън земя да се завлече, ама от нашата къща да не повлече!” “Амин!” – отговарят всички и вярват, че през цялата година хора и животни няма да боледуват.
ПРОЛЕТНИ ОБИЧАИ 1 март МАРТУВАНЕ (Мартеници)
9 март ЗАДУШНИЦА
9 март 22 март МЛАДЕНЦИ (Свети 40 мъченици)
10 март 23 март МЕСНИ ЗАГОВЕЗНИ
17 март 17 март СИРНИЦА (Масленица)
23 март 23 март ТОДОРОВДЕН (Конски Великден)
25 март 7 април БЛАГОВЕЩЕНИЕ
27 април 27 април ЛАЗАРОВДЕН
28 април 28 април ЦВЕТНИЦА (Връбница)
1 май 14 май ЕРЕМИЯ (Зъмски ден)
5 май 5 май ВЕЛИКДЕН (Пасха)
6 май 6 май ГЕРГЬОВДЕН
12 май 25 май ГЕРМАН ГРАДУШКАР
21 май 3 юни КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА
1 март МАРТУВАНЕ (Мартеници)
На първи март сутринта във всеки дом се пали огън на двора, с много дим. А после всички прескачат до три пъти огъня, с лице към изгряващото слънце, за да се очистят от зли сили и да се предпазят от болести.
После стопанката изнася червени дрехи и тъкани, които мята по клоните на дръвчетата пред дома и по стобора. Чак тогава окичва децата и животните с изработените отнапред мартеници от вълнена или памучна прежда.
В традиционните български мартеници са вплетени парички, скилидки сух чесън, синци, мъниста, железни халки, косми от конска опашка, черупки от охлюви и др. Затуй мартеницата се смята за амулет, който предпазва от зли сили.
Децата носят мартениците на дясната ръка, шията или гърдите, а момите и младите невести на шията или вплетени в косите. Мъжете пък връзват мартеница над левия лакът или над левия глезен, а някъде я поставят в обувката на левия крак под петата, зер ако ги видят с вързана мартеница, животни за здраве и на плодните дръвчета за повече берекет.
Хората носат мартеница, докато видят щъркел. После я връзват на плодно дръвче, изричат едно желание и вярват, че то непременно ще се сбъдне.
9 март 9 март ЗАДУШНИЦА
Първата за годината Задушница пред “Заговелки”. Ходи се на църква, палят се свещи “за умряло”, раздават се такива ястия, които починалите приживе са обичали.
9 март 22 март МЛАДЕНЦИ (Свети 40 мъченици)
Християнския празник “Свети Четиридесет мъченици” народът нарича още “Светото” или “Все светии”.
Една легенда от село Зеленовка – Таврия разказва, как Господ на този ден забива 40 нажежени шиша в земята – така я затопля, а “слънцето се обръща към лято” и вече може да се сее и сади.
В този ден излизат от леговищата си змиите и гущерите, а хората, за да се предпазят от злите сили палят огньове, прескачат ги и се опушват за здраве. И още вярват, че който може да убие змия в този ден, да й отреже главата, да постави в нея семена от босилек и да ги зарови в земята, стръковете, които израснат са магически. Моми или ергени, закичени с такава китка босилек – болест и уроки не ги лови, а другите лудеят по тях.
10 март 10 март МЕСНИ ЗАГОВЕЗНИ
Заговява се от месо, затова празничната трапеза е само от месни ястия. В седмицата след “Месни Заговелки” се яде много сирене, масло и яйца. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора. До Великден (Пасха) следват хранителни и духовни пости.
17 март 17 март СИРНИЦИ (Масленица)
Един от най-очакваните празници на българина в началото на пролетта е Сирни Заговезни. Наричат го още Сирница, Прошка, Поклади, Куркувница, Олалия и др. В календара е винаги в неделя – седем седмици преди Великден.
Сирната неделя е съпроводена с много обреди и ритуали, за осигуряване на бъдещата родитба, благополучие, здраве и плодородие. Още в понеделник цикълът обреди започва с “бесенето” на кучета, за да не боледуват от бяс.
Във вторник и четвъртък преди изгрев слънце и в неделя по залез на хорището се събират стари и млади, за да играят скокливи и тропливи хора. Така с обичая “Гора” хората са смятали, че ще стимулират земята, за да расте житото нависоко и памука лесно да се пука.
Един от най-интересните и ярки моменти в обредите, типични за Сирница са кукерските игри в Тракия. Кукерите (маскирани момци), обхождат всички къщи в селището за здраве и плодородие, а стопаните ги даряват богато. Накрая кукерската дружина символично заорава и засява “кукерската нива” на мегдана сред селото, като изгонват злото и предопределят благополучие за селището и неговите жители.
Вечерта младите палят огньове, мятат стрели и въртят огнени обръчи, наричайки за здраве и дълголетие на родители и близки, за мерак и севда по любима девойка. Преди да се приберат по домовете младите вземат прошка от старите. После във всяка къща стопанката прекадява софрата, домашните “си прощават”, а стопанинът спуща от гредата на тована червен конец. На него последователно стопанката връзва въгленче, варено яйце и сирене, завърта в кръг надясно и който успее само с устни да улови съответния символ, вярват, че първия ще милее за бащиното огнище, вторият ще носи късмет през годината, а третият ще е най дълголетен. После палят конеца и тълкуват коя реколта ще е най-добра през годината.
23 март 23 март ТОДОРОВДЕН (Конски Великден)
Тудорица или Конски Великден, е празник за здраве на конете и младите булки, венчани наскоро през зимата. “Теодорос” идва от старогръцки и значи “Божи дар”.
На този ден стопанките пекат обредни хлябове – краваи във формата на конче или подкова. С късчета от него захранват конете и младите булки за здраве и родовитост. В някои селища, когато свекървата подава къшея, младата невеста подритва и цвили.
Кулминацията на празника е надбягването с конете “кушията”, след която оня ездач, който е надбързал останалите, води голямо хоро на мегдана. После всички отиват у победителя, където черпнята и игрите продължават.
Именниците също посрещат гости и софрата е отрупана, ...но с постни ястия.
25 март 7 април БЛАГОВЕЩЕНИЕ
Последният голям мартенски празник е Благовец.
За да посрещнат лятото начисто, стопаните измиват дворовете и къщите срещу Благовец, а боклука винаги запалват, за да изгорят и болестите през годината.
По Благовец жените садят тикви, за да станат бели и благи, а бубарите турят в пазвите си бубено семе и гледат времето в този ден да е хубаво, за да е на хаир и добитата коприна през година.
На Благовец хората срещат щъркелите и лястовиците. Това е празник и за децата, които щом видят птиче, весело подвикват към небето: “Щърко, шарен дългокрак, дай ми здраве с кукуряк!” А девойките, на които предстои женитба, щом съзрат лястовичка, бързат с ръченика си три възелчата да свържат, като изричат с надежда: “Лястовичке, посестримке, какъвто ма земи, такъв нишан да ми туриш!” Поставят забрадката на покрива на пещта, да престои там три дни и три нощи, след което, като я вземат в ръце, гадаят: Ако забележат кал по платното – дюлгерин ще да е женихът, хартийка ли намерят – даскал ще е ...
Всички в тоя ден, преди да чуят кукувича песен, гледат да са нахранени, пара да имат в джобовете си и добро настроение на сърце, за да са сити, паралии и весели през годината.
Благовец се почита и от иманярите. Вярва се, че където има закопано имане, в късна доба срещу Благовец парите излъчват син пламък над земята. Затуй иманярите от полунощ до първи петли обикалят запустели места, с надеждата да съзрат пламъка, който ще ги дари с богатство.
27 април 27 април ЛАЗАРОВДЕН
Събота преди Цветница, една неделя преди Великден е Лазарица. Старите хора вярват, че Лазар е господар на горите и шумаците и помага на людете да ги чистят и правят на орници. Затуй в народните представи Лазар ходи с балтия.
Лазаровден е свързан с лазаруването – един отколешен момински пролетен обичай. Но в Тракия девойките лазаруват в неделя – на Цветница, а съботния ден му викат “Цигански Лазар”, защото тогава по домовете ходят малки деца и циганчета, да събират дребни подаръци.
Името Лазар идва от Елеазар – Бог помага.
28 април 28 април ЦВЕТНИЦА (Връбница)
На тоя ден момите “ходят лазарки”.
Лазаруването заема важно място в обредната система на патриархалното българско село. Чрез него народът изразява дълбоката си потребност да въздействува положително върху бъдещия ход на живота, затова в него се откриват следи от езическите празници на траки и прабългари, свързани със събуждането на природата за нов живот след мразовитите зимни дни и настъпването на пролетта.
Лазаруват само девойки, достигнали полова зрелост. Тяхното участие е наложено от патриархалното общество, тъй като, за да получат право на брачни отношения момите трябва да са лазарували. А участието им в обреда е върховен етап в тяхната социализация. В лазаруването взаимно са свързани и се допълват комплекс от обредни действия, обредно облекло, обредни песни и обредни танци.
Лазарките играят несключено хоро, което се води от “бояница”, наричана в някои селища още “кумица” или “кръстница”. За такава се избира “най-баш” момата в селото, уважавана и почитана от млади и стари. Тя изпълнява важна обредна роля – когато момите играят и пеят в двора на стопаните, откъсвайки се от колектива тя отива при стопанката и мята кърпа на дясното й рамо, очаквайки даруване от нея – бели яйца, сирене, брашно, орехи, ошаф и дребни пари. Бояницата трябва да знае в кой дом, какви песни да изпее групата. А песните са изключително разнообразни: за стопанина, за стопанката, за децата, за ерген или мома – всички са възторжена възхвала на любовта, женитбата, семейството и очакваното бъдещо плодородие.
1 май 14 май ЕРЕМИЯ (Зъмски ден)
Старите хора наричат първия ден на месец май Еремия или Зъмски ден (Змийски ден) и вярват, че който в този ден работи полска работа ще бъде ухапан от змия през лятото.
Сутринта на празника стопанката на дома, заедно с другите
Богдев Вячеслав
|
