Съвременните обреди на бесарабските българи съобразени са с естественните темпи на човешкото битие- раждането и смърта. Те съхраняват мечтите на миналото, възтановяват историята на бита на народа. Съвершенно точно отбелязва В.С.Зеленчук в книгата си « Очерки на молдовската народна обредност ( 9-10в.)» че,- « коплекс на традиции, които отражават общественно-икономическия бит, но и идеологията и изкузтвото на трудящите се хора, създава националния облик на народа. По такъв начин, народните традиции са характеристика на особенностите , които отличават дания народот другите.» Годежът винаги предхожда свадбата. В предварително уречен ден родителите на момъка , зълвите и деверите гостували на семейството на момата. Родителите на девойката посрещали гостите и ги питали, защо са дошли и какви са намеренията им. Те отговаряли, че имат син за женене и са пристигнали за да чуят мнението на бъщите си сватове, дали са съгласни младите да създадат семейство. Съвсем деликатно на своя ред родителите на девойката отговаряли, че това си е нейно лично дело, че щом младите се искат. Нека да се вземат, че те нямат нищо против тяхната женитба и т.н. В знак на постигнатото съгласие след това младите си разменяли златни пръстени. А бъдещите сватове - даровете. Между родителите и между младите в общи линии се постигало съгласието, кога ще бъде свадбения ден. На фона на свадбарски песни и мелодии започвала гощавката.
« ЗАКУМЯВАНЕ»
Две – три седмици преди свадбата младите следвало вече да са наясно , кой ще им стане кръсник и кръсница. По традиция, останала от векове, би трябвало да ги венчаят тези, които са сторили това на родителите на момъка. Младите обаче, считали за остарели и за несподелящи разбиранията им за живота и се насочвали към някои от задомените им деца. За да чуят съгласието им, в определен съботен или неделен ден, те им гостували с погача, печена кокошка, бутилка вино и ракия. Обичаят изисквал да се уважават старите и поканата се отправяла първо към тях. При отказ, който по разбераеми причини се очаквал, те поканвали след това предпочитаната двойка от децата им. Ако получали съгласието им, младите вече се смятали за закумени. А то било почти сигурно, защото го поисквали по неведоми пътища. В противен случай отказът се разчувал, а това повлиявало негативно на настроението на бъдещата брачна двойка. След закумяването започвала истинската подготовка за свадбата.
«ДЕРНЕК»
Дернекът е обичай, характерен особенно за селата. На определено место и час, предимно над-вечер, се събират възрастни жени. Те трябвало да се семейни. Всяка си носи нещо за сядане. По-възрастните плетат или предат. Всяка от жените разказва какво е работила през деня. На тая своеобразна разговорка не се забравят най-новите клюки в селото или махалата. Обикновенно дернекът приключва след прибирането на добитъка от пашата. Стопанките стават и сами подканват животните си към двора. Дернекът не е забравен по селата и днес.
«ТЛАКА (МЕДЖИЯ)»
Тлаката е стар селски обичай, който не е забравен и сега. Наричат го още меджия. Тлаката си е чита проба безплатен труд, с който близките или съседите подпомагат нуждаещите се роднини или стари немощни хора в някакъв вид работа. Учавстват предимно жени на средна въраст. Те чепкат или предат вълна, плетат чорапи, пуловери или фланели на мнолюдното семейство, учавстват в прибирането на плодовете и зеленчуците. Помоща е доброволна. Смята се, че учавствала в тлаката жена е почела с присътствието си стопанката. Стопаните пък от своя стърна приготвят гощавки , с които почерпвали помощниците. След това тлаката се «премествала» в останалите или други съседи.
«ИЗПРАЩАНЕ НА ВОЙНИК»
Дни преди заминаването си в казармата момчетата от набора се събират и посещават домовете на близките и роднините си. От деди и прадеди, от бащи и роднини на тези срещисе разказват истории за далечните войнишки години. Обикновенно на тях се говорело за проявен героизъм, другарство , взаимопомощ. Домакините дарявали младежите с цветя, пари и кърпи, които забождали на риверите на костюмите им. С особенно чувство това правели любимите момичета, които им пожелавали добра и лека служба. Някои близки завързвали канарени пешкири на лявата им ръка. С дарените пари донаборниците се събирали на другарска вечеря у някой приятел. Но като правило, всяко семейство вкъщи нагощава най-близките си роднини.
«КАЛЕСВАНЕ»
За колесник се подбира най-малкия брат на младоженеца. Свекърът и свекървата му съобщават деня, мястото и часа на свадбата ( това е непременно в неделя), като му поръчат кого точно да покани. Ако зетят няма брат, тогава ролята на колесник се изпълнява от най-малкото роднинско момче от страна на жениха, което да не е по-възрастно от двадесет години. То взема голяма дървена бъклица, пълна с червено домашно вино. На нея по стара традиция се завързва канарен пешкир или домашно тъкана кърпа. С бъклицата момчето тръгва откъща на къща да кани свадбари, родственници и съседи, но неприменно тези , за които родителите на момъка му са поръчали. При калесването момчето казва: «Много здраве от тате и мама! Заповядайте на свадба!». След това съобщава деня, датата, часа и мястото на свадбата. Поканените отпиват по глътка вино с благодарност за калеската.
ПРЕДСВАДБЕНИ ОБИЧАИ И ОБРЕДИ НА БЪЛГАРИТЕ ОТ КУБЕЙ
В с. Червоноармейское (Кубей, Болградско) живеят българи и гагаузи, които са се преселили от България, основно от селата на Шуменска и Варненска област. Това преселване става основно през 19в. и е следствие на жестокостта на турците, когато част от българите и от други народи, исповадващи православие, са се преселили в южната част на Бесарабия, наречена Буджак
Селото е основано през 1809г. и е заселвано на няколко етапа. Културата на българите от село Кубей е своеобразна и интересна. Тя значително се отличава от културата дори от културата на околните български села. Съществена роля в културата на народа играят обичаите и обредите, в това число и тези, които са свързани с такива важни събития в живота на всеки човек, като избиране брачен партньор и свадба, което в миналото било не лично желание, а обществено задължение на всеки пълноценен човек. Преди да сключат брак, младите се запознават и дружат. Младежите обикновено се срещат на селските хора, седенки( предачки) и т.н. Всяка неделя и в празнични дни ходят на църква, намираща се в центра на селото. След църковната служба по-голямата част от жителите се събира на голямо хоро (централно хоро) . За централното хоро специално се канят музиканти, които свирят на кларнети (каларне). Плащат на музикантите една мяра зърно и то само момчетата. Момичетата обличат празнични премени, които пазят в съндъците си специално за отиване на църква и голямо хоро, слагат зад ухото си като украса червено или розово цвете. След голямото хоро всяка улица си устройва дневно хоро. Мимичетата танцуват, а момчетата отиват при тях от други улици, а понякога и от други села. Вечерта на всяко кръстовище се събират младежите от вечерно хоро. На хорото момчето отива при момичето, което му харесва, хваща го за ръката и го изтегля от кръга. Те приказват на страни. Момичетата –дружки на вечерното хоро пеят песни. Когато започва да се стъмнява. По улиците не остава никой – майките на дъщерите строго следят дъщерите им да не седя навън до късно. След Богородица ( 15 август), когато има по малко работа, всички дружки от една улица започват да се събират на седенки. За седенките се избира постоянно място, което предварително се подготвя. Момчетата опъват между дърветата тел и закачат фенеря. Всяка от дружките по ред преди седенката налива газ във фенеря. На седянката момичетата предат, бродират, плетат, пеят песни. Момчетата свирят на ковал. Момчето отива при момичето, което му харесва и застава до нейната хурка (прелца). Девойката му отстъпва място до себе си и те разговарят. До една девойка могат да седят няколко момчета по ред и дори нейният приятел трябва да чака де се освободи мястото. Ако момичето не отстъпва мястото и не иска да говори, то се смята за много гордо и момчето разгневено може да и счупи прелцата. Често се случва, ако девойката не се съгласи да говори с момчето, а така също, ако тя се омъжи, то момчето с приятелите си през ноща намазва белосаната и къща с катран. Това обикновено се прави на Коледа или Нова година. След седенките стопанинът на къщата, където се събират младежите, изпраща девойките вкъщи. Обикновено седенките на открито се правят до октомври месяц, докато е топло. Когато започват студовете, момичетата се събират при една от приятелките вкъщи, по ред, като сменят мястото. Ако момчето харесва някое момиче, то започва да говори за свадба.В случай, ако момичето не иска да се омъжва, то много учтиво му отказва. Ако девойката е съгласна, тя отговаря на момчето, че то отначало трябва да иска разрешение от родителите и. След като се съветва с роднините си, момчето изпраща при момичето сватовници (праща женили) . Обикновено това са 1-2 жени – роднини на момчето. Сватовниците питат на родителите на момичето дали са съгласни дъщеря им да се омъжи за този млад човек. Ако родителите на младежа не харесват младежа. Те отказват в учтива форма, казвайки: «Върви си търси късмета». Без тяхното съгласие момичето не може да се омъжи. Ако пък момчето им харесва, те отговарят че ще помислят и ще питат, дали е съгласна дъщеря им. След това те са уговарят за следвашата среща. Следващият етап е годежът. За него се подготвят предварително. У дома на момичето се подготвят различни ястия. Момчето отива в дома на момичето със своето семейство и приятелите (25-30 души), които също носят готови ястия. Майката на момчето подарява на момичето нишан ( знак на техния годеж) - шалче със зашити алтъни, рокля или плат, забрадка и гребен. Всички сядат на масата, а годеникът с приятелите си чакат в двора. Родителите се уговарят за всичко, след това пият за здраве и канят младите. Питат ги, дали искат да се оженят. Годеникът отговаря, че, ако не беше искал, нямаше да дойде. Булката обикновено мълчи, защото се претеснява. Младите сядат на отделна маса заедно с приятелите си. На годежа всички са веселят, ипеят весели песни и свири музика. Булката подарява на всеки дошъл гост бродирана тъкана риза, шалче и др. След годежа момчето и момичето официално стават годеници… От годежа до свадбата изминават от една седмица до един месяц, в зависимост от това, дали са готови семействата за свадба. Но все пак стараятса да не отлагат свадбата, тъй като се случва годеникът да не дочака и започва да ходи при друго момиче. Ако момчето има и други момичета , то след годежа той с приятелите си ходи и хвърля до къщите им царевица в знак на това, че той се отказва от тях. След годежа годеницата и годеника не ходят на седенки. Преди свадбата годеникът всяка вечер отива у дома на булката, където се събират и приятелите им. По това време и двете семейства се готвят за свадбата. За булката предварително трябва да бъде подготвен чеизът. Започват да го събират още от ранна възраст на момичето. Той се състой от облекло ( рокли, кърпи, шалчата), Спално бельо ( чаршафи , калъфки за възглавници, одеяла и т.н.) за бъдещото семейство, направено от самата булка по време на седенките, а също и подарените от родителите и роднините стопански инвентар, добитък и т. н. Родителите на младоженците се грижат за подаръците на свадбарите и за булчинската премяна. В българското семейство много голямо значение се предава на реда на встъпването на децата в брак. Отначало се омъжват по големите дъщери, а на по-малките им се налага да чакат, докато се оженят по големите им братя и сестри. Има също и бракове под формата на приставане, когато момичето само отива в дома на годеника и остава там. Когато се сключва такъв брак, в дома на годеника се прави скромна свадбена вечеря, на която присътстват само най-близки роднини от страна на годеника. Впоследствие родителите на булката, като правило, и прщават. Изборът на формата на годежа зависи отматериалното положение на двете семйства. Случва се, че родителите, без да правят годеж, просто се оговарят за свадба и се връщат вкъщи късно през ноща, да ни ги видят хората.
“Кръщене”
Някъде обичаят се нарича кръщенка. Кръщенето се извършвало в празнична обстановка в църквата или в дома, в присъствието на всички близки и роднини на родителите на детето по майчина и бащина линия. Името му се обявявало тържествено с предварително знание и уговорка на майката и бащата. Те предварително са се разбрали, чие име ще носи детето – на бабите, на дядовците или пък на съвсем друг човек. Особено щаслив се е смятал този, който бил “подновен”, т.е. на когото детето приемало името. Малкото получавало подаръци в пари и предмети. На шапката му са поставяли златни парички, който майката пазела като скъпа реликвая до деня на женитбата му и ги подарявала на невестата. Паричките се предавали от поколение на поколение. С най-голямо внимание го обграждали кръстницата и кръсникът. Техните подаръци били най-много. Не били редки случаите, когато новороденото носи името на кръстника или кръстницата.
“Прощъпалник”
На софрата до погачата, или другаде нареждат различни предмети, символизиращи определен занаят или социално положение. Преди да пуснат детето при предметите, понякога привързват краката му при глезените с червен конец, на който окачена сръбрена монетка и насочват накъде да тръгне детето. Още при първата стъпка детето скъсва конеца, озовава се при софрата и хваща този предмет, който му е направил най-силно впечатление от другите. Ако улови теслата, ще стане строител, пари – заможен, игла с конец или ножица – шивач, молив – учител, и т.н.
“Пита за родилка”
Непосредствено след раждането или на другия ден месят пита за родилката. “На пита” ходат жени. Ако при родилката , която ражда за пръв път, канят и дойдат жени, които още не се раждали, родилката ще роди отново. Ако при чупенето на питата остане едно парче с по-изострен край, следващото дете на родилката ще е момче. Ако пита ще се разчупи над главата на някое роднинско момче, поканено специално за случая, следващото дете ще е момче.
“Повранки”
Обичаят се прави предимно в селата на първата седмица след свадбата на младоженците. Родителите и близките на момъка отивали на гости при булката. Гости и домакини си разменяли дарове и сувенири. Това било първото официално гостуване на родителите на момъка на новите им сватове. Гостуването се съпровождало с верена кокошка и сладкиши. Със същото посрещане отговаряли и родителите на младоженеца.
Българска обредна трапеза
Нова година
Блюдо с варена свинска глава Баница или пита с пара или дрянови клончета Кокошка(пуйка) Торта с елха Мед, жито, орехи, ошав.
Маята се замесва с хладка вода или мляко, щипка сол, лъжичка захар и ½ чаша брашно. След като втаса, тя се изсипва в 1кг.брашно. Отделно се разбиват яйцата и заедно с топлото мляко също се слагат в брашното. Тестото се замесва с ръце, натопени в мазнина дотогава, докато тя се поеме от хляба. Тестото се разделя на 3 топки, от които се плете плитка , намазана с белтък и сусам. Се пече в силна фурна.
От замесеното брашно, хладка вода и сол се точат кори, които се наръсват с разтоплената мазнина и им се слага плънка от сирене и яйца. Баницата се пече на силна фурна.
