Аналитична бележка за бележити бесарабски българи.
Аналитична бележка за бележити бесарабски българи.
Бесарабски българи в българско книжовно дружество и българска академия на науките.
На тези страници ще разгледаме участието на бесарабски българи свързани с двете академични институции (Българско книжовно дружество и Българска академия на науките). Разглеждането ще става по азбучен ред на личните имена. Ще започнем с Александър ТЕОДОРОВ-БАЛАН (1859-1959 г.), роден в с. Кубей,Болградско, академик. Неговото лично име започва с първата буква от азбуката, но той е един от най-крупните български учени, професор в Софийски университет "Св. Климент Охридски" и първи негов ректор. В продължение на 75 години Теодоров-Балан работи върху българския език и полага грижи за създаването на чиста, правилна и благозвучна българска реч. Има големи заслуги за теоретичното изучаване на българския език, за създаването на български тълковен речник и демократичен български правопис. Богомил БЕРОН (1866-1936 г.), роден в гр. Болград, действителен член на БАН. Завършва медицина в Германия, специализира в Париж и Виена, доцент от 1920 г. и професор от 1927 г. в Медицински факултет на Софийски университет. Проф. Берон работи върху венерическите и кожните болести, с научни приноси при лекуване туберкулозата на кожата. Васил ВАСИЛЕВ (1849-1923 г.),роден в гр. Болград, действителен член на БКД от 1902 г. и на БАН от 1911 г. Завършва физико-математически факултет на Одески университет през 1876 г., преподавател по математика във Военното училище в гр. София от 1878 г. до 1907 г. Автор на учебници по математика и физика. Владимир ПАЛАУЗОВ (1851-1920 гг.), роден в гр. Одеса, действителен член на БКД от 1884 г. и на БАН от 1911 г. Завършва право в Новорусийския университет в Одеса, специализира в Германия и Франция. Той е депутат в Учредителното народно събрание в Търново и има определен принос за из-работването на първата българска Търновска конституция. Завърнал се в Одеса през 1886 г., той е професор по наказателно право в университета. Член на Одеското българско настоятелство от 1899 до 1920 г. Митрополит ГРИГОРИЙ (светско име Григор Немцов, 1828-1898 г.), роден в Бесарабия, от 1872 г. Доростоло-червенски митрополит, действителен член на БКД от 1884 г. Неговите книжовни трудове са посветени предимно на борбата за църковна независимост и други проблеми на Българската православна църква. Димитър АГУРА (1849-1911 г.), роден в с. Чушмелий, Болградско, действителен член на БКД от 1900 г. Завършва история в Яшкия университет, учител в Болградската гимназия, преподавател и пръв професор по история в Софийски университет. Проф. Агура е четири пъти ректор на университета, основател и пръв председател на Българско историческо дружество през 1901 г. Димитър ГРЕКОВ (1847-1901 г.), роден в гр. Болград, юрист, общественик и държавник, действителен член на БКД от 1884 г. Депутат в Учредителното събрание, един от участниците в изработването на първата българска Търновска конституция, министър на правосъдието, министър на външните работи, пред-седател на Народното събрание и министър-председател на България през 1899 г. Димитър НАЧОВ (1850 — годината на смъртта му е неизвестна), роден в гр. Болград, лекар, педагог, общественик, действителен член на БКД от 1902 г. Начов завършва Болградската гимназия, учи медицина в Германия, учител по хигиена и естествена история в Болградската гимназия от 1873 до 1877 г., дългогодишен градски лекар в Болград. Михаил КАЗАНАКЛИ (годините на раждане и смърт са неизвестни), роден в с. Ташбунар (с. Каменка, Измаилско), свещеник, учител, книжовник, дописен член на БКД от 1875 г. Казанакли е свещеник в Болград и учител в Болградската гимназия. Михаил ПОПРУЖЕНКО (1866-1944 г.), роден в гр. Одеса, историк и филолог, академик от 1941 г. Завършва славянска филология в Одески университет, професор в същия университет от 1891 до 1919 г., когато се преселва в България. Проф. Попруженко става преподавател по история на руската литература в Софийски университет и работи върху историята на Българското възраждане и старата българска литература. Петър ПРОДАНОВ (1903-1975 г.), роден в Одеса, зоохигиенист, член-кореспондент на БАН от 1964 г. Завършва ветеринарна медицина в Софийски университет. Директор на Института по незаразни болести и зоохигиена — гр. София от 1942 до 1952 г. Работи в областта на ветеринарната фармакология и токсикология. Порфилий СТАМАТОВ (1840-1925 г.), роден в гр. Белгород Днестровски, действителен член на БАН от 1911 г. Завършва право в Новорусийския университет в гр. Одеса и тук защитава научна степен "кандидат на правните науки". Работи като съдия в Тифлис, Саратов и Одеса. Има трудове в областта на наказателното право. Стефан БАЛАМЕЗОВ (1883-1960 г.), роден в гр. Баргузин, Русия, юрист, академик от 1946 г. Завършва право в Софийски университет, доцент в същия университет от 1923 г. и професор от 1929 г. Той е два пъти ректор на Софийския университет. Научните му трудове са в областта на българското конституционно право. Стефан ГЕОРГИЕВ (1859-1900 г.), роден в гр. Болград, ботаник, действителен член на БКД от 1889 г. Завършва естествени науки и защитава докторат в Лайпцигския университет. Професор по ботаника в Софийски университет. Изследва флората на Рила, Родопите и някои райони на Южна България. Стефан КАРАДЖОВ (1858-1931 г.), роден в с. Кубанка край Одеса. Финансов специалист, действителен член на БАН от 1911 г. Завършва търговско училище в Одеса. Председател на Софийската търговска камара. Работи в областта на финансовото дело. Дотук разгледахме накратко научната дейност на 15 беса¬рабски българи-учени и техният принос за българската наука. От тях пет (една трета) са родени в Болград (Богомил Берон, Васил Василев, Димитър Греков, Димитър Начов и Стефан Георгиев) и всички те завършват Болградската гимназия, плюс родения в с. Кубей Александър Теодоров-Балан. Учители в първата българска гимназия са: Димитър Начов, Димитър Агура и Михаил Казанакли. Трима от разгледаните учени са родени в гр. Одеса (Владимир Палаузов, Михаил Попруженко и Петър Проданов), а останалите седем са родени в различни селища.
Бесарабски българи – военоначалници.
Данаил Николаев (1852г. – 1942г.) роден в гр. Болград. Следва в Болградската гимназия. Завършва Одеското пехотно училище. Воената си кариера започва с участие в Сръбското въстание срещу Турция. Участник в Руско-турската освободителна война, Българо-сръбската война. На 14 февруари 1891г. Данаил Николаев бил произведен в чин и станал първият български генерал – майор на действителна военна служба. Олимпий Панов (1852г. – 1887г.) роден в Тараклия. Завършва Болградската гимназия. Участник в Опълчението, в Руско-турската освободителна война. Се изявява като талантлив военоначалник по време на Българо-сръбската война. Получава чин – капитан. За участие в Русенския бунт 1887г. организиран от офицери русофили за събаряне на регенството, е разстрелян. Авраам Гуджев (1851г. – 1895г.) роден в Бесарабия. На 19 септември 1873 година става юнкер в Одеското пехотно военно училище. Завършва двегодишния му курс на 13 юли 1875г. и вече като прапоршчик е назначен в 54-и пехотен Мински полк, със седалище в Кишинев. Участник в Опълчението, в Руско-турската освободителна война. Се изявява като талантлив военоначалник по време на Българо-сръбската война. Умира в Русия на 8 април 1895г. Георги Тодоров (1858г. – 1934г.) роден в Кубей. По-голям брат на Александър Теодоров-Балан. Завършва Болградската гимназия. Участник в Опълчението, в Руско-турската освободителна война. Се изявява като талантлив военоначалник по време на Българо-сръбската война. Участник в Балканските и Първата световна войни. Подава оставка в чин генерал-лейтенант. Атанас Назлъмов роден в г. Болград на 15 септември 1863г. Учи в Болградската гимназия. В 15-годишна възраст заминава за България. Випускник на Софийското военно училище. Участник в Сръбско-Българската война. Участник в Балканските и Първата световна войни. Подава оставка в чин генерал-лейтенант през 1918г. Иван Колев роден в Бановка на 25 август 1863г. Завършва Болградската гимназия. През 1884г. заминава за България. Випускник на Софийското военно училище. Участник в Балканските и Първата световна войни. Умира на 29 юли 1917г. от рани - на следващия ден като му присвоили звание генерал-лейтенант.
